С 35% изостава средната работна заплата във Видин от тази за страната

2 517 лв. са необходими за 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца, за покриване на разходите им за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Съответно за издръжка на едно лице са необходими 629,33 лв, сочат данните в традиционното наблюдение на потребителските цени и издръжката на живот за последното тримесечие на 2019 година на Института за социални и синдикални изследвания.

За да се осигурят нужните им средства за издръжка, всеки от двамата родители трябва да получава работната заплата с нетен размер не по-нисък от 1 259 лв. За сравнение нетният размер на средната брутна работна заплата за периода е 969 лв., или с около 23% по-нисък от необходимата заплата за издръжка.

Издръжката на живот нараства, като в края на миналата година отбелязва най-високото си ниво от близо 7 години, достигайки 4,4%, сочат още данните на Института. Със 107 лева е нараснала издръжката за година, обясни пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров:

"107 лева всъщност се е увеличила издръжката на живота за една година - декември 2019 спрямо декември 2018 година, тоест за една година, което прави около 4,4% ръст на необходимите средства за издръжка. С 23 % е по-ниска е средната работна заплата в нетен размер, тоест парите, които получават в джоба двама средни работещи в България, за да покрият цялата издръжка на едно семейство. Очевидно не стигат близо 1/4 от средствата, които са необходими. Припомням още веднъж, че над 2/3 от работещите в България получават работна заплата под средната за страната."

Поскъпват основни хранителни продукти и енергийни източници, които са основни разходни пера за българските домакинства, обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания:

"За нарастването на издръжката на живота, особено на хранителните стоки, съществен принос има ръстът на цените на месото и месните продукти, близо 16% са нараснали. Затова всички знаем, че това основно се дължи на африканската чума по свинете, както и на задържането на високи цени на международните борси. Важно е да се отбележи също, че ако през декември 2018 година хлябът и хлебните изделия бяха с най-висок ръст - близо 10%, тази година продължават да нарастват, но с по-слаби темпове - с 3,5%."

При цените на електроенергията ръстът е с 2,9%, на топлоенергията - с 3,5%, на водата - с 5,4%. Тази година се очаква ново увеличение на тока. 

"Настоящата година очакваме ново увеличение на цените, след въвеждането на частичната либерализация на цените на електроенергията. Това естествено ще доведе до нарастване на енергийната бедност. По данни на Евростат всяко трето домакинство не успява навреме да плати сметките си за комунални услуги, поради финансови затруднения. Ако проследим периода 2010-2028 година, България запазва един и същи темп. Това показва, че въпреки повишението на доходите и на икономическия ръст като цяло, имаме концентрация на тези доходи или нехомогенно разпределение в определени групи, по-скоро във високодоходните групи. Очакваме с повишението на цените на електроенергията и топлоенергията да продължава България да запазва челни позиции по невъзможността на населението да поддържа адекватно топъл дома си."

68% от домакинствата живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живота. Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7-мо домакинство от 10 живее с общ доход на човек под необходимите средства, се посочва в изводите от наблюдението.

С колко средства живеят видинчани и за какво им стигат, попитахме жители на дунавския град:

"С тази пенсия от 340 лева и 100 лева като вдовица. Само 150-180 лева са ми лекарства. Другите дали да ядеш, какво да правиш... Облекло от 25-30 години. Това е от 30 години, отрязах го и така...

350 лева ми е пенсията. Харча я за храна и не стига. Наполовина е на това, което са изчислили...
395 лева ми е заплатата като детегледач. Пенсия нямам, нямам трудов стаж, тъй като съм работила по програма и сега не ми стигат годините, за да се пенсионирам. Най-много пари отиват за ток, вода, сега е увеличена... Дрехи - каквото износят снахите...

Току-що се прибрах от Англия и не съм наясно. Там издръжката на живота е колкото си изработиш. Аз съм работила доста и успявах да си поддържам близките, семейството и да си плащам моите разходи. Нищо не съм спестила, но съм живяла като достоен гражданин, парите ми стигаха...

Получавам 250, нейните са 217 лева. Къде са 600...Това е в този град, всички хора - до 300 лева. Затова пропадна този град..."

В подкрепа на казаното от видинчани са и данните на Института за социални и синдикални изследвания. Според тях изоставането на средната работна заплата в област Видин е най-силно - с повече от 35% от средната за страната. Разликата в БВП на човек от населението в София и област Видин е 4 пъти и тя е устойчива повече от 4 години. По този начин "ножицата" на неравенствата продължава се разтваря и да задълбочава социалните неравенства по области. При това, освен ниските базови нива на средната работна заплата, реалното им нарастване за 10 годишен период е значително по-ниско от средното за страната -  Видин с 49.2% при средно за страната 74.3%.

От института прогнозират, че проблемът със силната регионална диференциация в заплащането, съпроводен с
негативните демографски процеси и недостига на работна сила ще бъде сериозно предизвикателство през следващите години.