Високосната година - какви поверия крие

Снимка: Радио Видин

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Искаме или не- 2020 е високосна година. В календара ни ще фигурира още 1 добавен ден към обичайните 365 дни- 29 февруари.

Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и около 6 часа, затова е необходимо да се добавя още един ден на определен период. Той се пада веднъж на всеки 4 години. С добавянето се прави изравняване, за да не се изместят сезоните. Ако винаги отбелязваме в календара 365 дни за годината, ще настъпи дисбаланс между астрономическа година и сезони. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование - bix sexus, което в превод от латински означава "вторият шести". Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец - февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.Това обясни пред Йорданка Петрова доц. д-р Люба Славчева- Михова- национален координатор на Международния астрономически съюз и преподавател в Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория.

"Още на древните цивилизации е било ясно, че на една година е най-уместно да се определи периода време, през който се повтарят сезоните. Още тогава са знаели, че този период е 365 дни и една четвърт от деня, така че ако всяка година е точно 365 дни, с времето сезоните ще се изместят. Юлиянският календар възниква когато римляните завоюват Египет. Те се запознават с египетския начин на летоброене и Гай Юлий Цезар решава да го въведе в Рим на 1 януари 46 година пр.н.е., като основата е всяка четвърта година е високосна и има едни ден в повече. Така средната продължителност на годината става 365 дни и една четвърт. В момента календара е така наречения Грегориански, който прави още една корекция, която коригира това, че тази една четвърт не е точно толкова, а малко по-малко. В съвременния календар годините, кратни на 100, не са високосни, с изключение на тези които са кратни на 400, т.е. на всеки 4 века се пропускат 3 високосни години и така продължителността става много близка до установената, която е 365.2422 дни", каза доц. д-р Люба Славчева-Михова.

Високосните години имат лоша слава, затова човек трябва да се съобрази с това какви важни събития може да планира през високосна година. В различните държави има коренно различни поверия, свързани с високосните години, но преобладаващо е мнението, че това са години, през които нищо не е трайно. За България най-разпространеното схващане е, че не трябва да настъпват никакви промени през цялата година, ако тя е високосна. Какво знаят видинчани за високосната година?

"Знам, че е високосна годината, но не знам защо... Знам че на всеки 4 години има, но не знам защо... Знам, че се носи сребро, така казват, но не се сещам за други поверия и суеверия... Знам че е високосна годината разбира се, на всеки 4 години има високосна година за да изравним времето."

Има много поверия, които са свързани с нещата, които може и не може да се правят през високосната година.

Носи се сребро - едно от най-древните и разпространени поверия за високосната година е носенето на сребро. Хората от много краища по света и до ден днешен вярват, че среброто има силата да гони лошия късмет от собственика си. Те считали, че високосната година носела беди със себе си и че среброто имало способността да ги неутрализира. Затова в миналото те носели сребърна монета за здраве, а днес се окичват със сребърни бижута.
Не се сключва брак - във високосна година не трябва да се вдига сватба. Смята се, че брак, сключен по време на високосна година, ще донесе нещастие и недоразумения между партньорите. Според суеверието, такъв брак е обречен на скорошен и бърз провал.
Разводите не са за предпочитане - според поверието нито един от бившите партньори, развели се през високосна година, няма да намери личното си щастие за в бъдеще.
Не се строи къща - според поверието издигнатият през високосна година дом го застрашава разруха, бедност и пожар. Хората вярвали, че обитателите на такъв дом са най-силно застрашени от болести и нещастия.
Не се сменя работното място - поверието гласи, че късметът е далеч от хората, започнали нова работа през високосна година. Счита се, че тя ще донесе нещастие на служителите си, стрес и много негативни емоции.
Не се продава недвижимо имущество, ценни вещи и не се сключват важни сделки - според поверието на високосна година не бива да се сключват договори с банки, да се продава недвижимо имущество и ценни предмети. Подобни сделки биха донесли само финансови загуби и разочарования на притежателите си.
Бременните жени не се подстригват - според поверието, ако бременна подстриже косата си на високосна година, това можело да донесе лош късмет на новороденото.
Родените на 29 февруари не трябва да празнуват на този ден - счита се, че хората родени на тази дата, са богоизбрани и големи щастливци, но въпреки това според поверието, родените на 29 февруари е добре да празнуват рождения си ден на 28 февруари или на 1 март. Честването му на точната дата не е за предпочитане, тъй като това можело да донесе лош късмет на рождениците.
Природните бедствия зачестяват - в миналото хората вярвали, че високосните години носят със себе си най-много природни бедствия и разрушения. Тогава природата възстава срещу несъобразното отношение на човека към нея – изригват вулкани, стават наводнения и мощни земетресения.

А дали ще се поддадете на суеверията или не, зависи изцяло от вас. Каквото и да правите на 29-и февруари, не забравяйте да изживеете подарения ден пълноценно, положително, с много усмивки и с любимите хора!

Повече по темата можете да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Високосната година - какви поверия крие

Наематели на общински жилища във Видин протестираха пред Общината

Кога ще бъде завършен параклисът в село Владиченци

Дневният център за хора с увреждания в Монтана представя коледна изложба-базар

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

За БНР

Радио Видин