В Берковица искат реставрация на "Калето"

Археологическите разкопки на крепостта започват през 1961 година под ръководството на ст.н. сътрудник Димитрина Митова и продължават около 26 години. До 1988-1989 година цялата антична крепост е почти проучена. Тя е с площ 13 декара и половина. Проучванията показват, че в югоизточната част е установен живот още от неолита. Следващият пласт е от тракийското поселение. Открити са и пещи за метал, датирани от 1 век от н.е., когато римското население се е занимавало с рудодобив и добиване на злато.

Диляна Генкова е уредник в музеен комплекс - град Берковица и разказа с какво е уникална крепостта: 

"Същинското изграждане на крепостта като укрепен фортификационен център започва от края на 4 век. Археологическите разкопки установяват крепостни стени на 3 пласта, на 3 тераси. Те са ориентирани в посока изток-запад и имат елипсовидна форма, следват терена. Начинът на изграждане на тези крепостни стени е чрез ломен камък на варова основа с примеси от дребен чакъл. Дебелината на стените е около метър и 30. Открити са различни видове помещения, които самата проучвателка интерпретира като казармени помещения. Също така в северозападния ъгъл на крепостта е открита и триъгълна отбранителна кула", 

Eдин от най- интересните обекти е откритата ранно християнска базилика, интерпретирана като епископска. Представлява едноабсидна трикорабна базилика.

Проучвателката датира този комплекс в периода 408-424 година благодарение на част от запазен надпис, който открива пред входа на самата базилика. На хълма Калето ( на 515 м. н. в.) има разкопки от римско време. Аварските и славянски преселения слагат край на съществуването на берковското кале през средата на 6 век. Чак през Втората българска държава се наблюдава преизползване на стария античен материал от българите. Намерени са монети на българския цар Иван Срацимир от 1356-1396 година. От хълма се открива панорамна гледка към Старопланинското било, град Берковица и околностите, към крепостите от ранно византийската защитна отбрана. 

"Оттук при хубаво време се вижда чак Дунав. Имало е оптична връзка с калетата по това поречие- на Бързия, на Огоста."

Берковчани много се гордеят и с къщата, в която е живял Иван Вазов, докато е бил в Берковица. Пред нея са поставени беседки и пейки, има и чешма, малко магазинче за сувенири. След Освобождението Иван Вазов заема висша длъжност - председател на Берковския окръжен съд. Туристите посреща Калина Петрова- уредник в Къща- музей "Иван Вазов" в Берковица:

"Точно тук, в Берковица, той развива и усъвършенства своя талант. Преди да дойде тук, работи в Русе като чиновник, разболява се там белодробно и лекарите го съветват да промени влажния климат с чист балкански въздух. Затова избира нашето малко и закътано градче, като пристига тук на 29 години- млад, красив. Ще го видите с красивата униформа на Темида, на вторият етаж се намира портретът."

Иван Вазов пристига в Берковица на 7 март 1879 година и остава до 18 септември 1880 година, почти 17 месеца. Най- дълго е живял в Ипеклийската къща, строена в края на 18 век-началото на 19 век, за турчин търговец, който е продавал свилени платна. Приземната част се е използвала за стопански цели- имало е животни и чрез дишането е отопляван горният етаж. Понеже е строена за турчин, се дели на мъжко и женско крило. Чрез вътрешни стълби до втория етаж е пригодена за живеене. Иван Вазов живее в мъжкото крило- огромна гостна, с резбован таван, дело на тревненските майстори, с баня, която буди удивление. В женското крило живее неговият помощник Иван Стоянов, прототипът на Дормидолски, със своята съпруга от едно близко селце- Бистрилица.

В една от стаите на къщата - музей са изложени преводите на романа "Под игото". Иван Вазов е преведен на 55 езика, в музея се съхраняват около 20 превода.

До къща- музей "Иван Вазов" е Етнографският музей на Берковица. Оградата е от каменен зид, влиза се през дървена порта. В музея могат да се видят грънчарски съдове от периода 19-20 век. През този период в Берковица е имало 50-60 грънчарски работилници, в които се изработвали съдове за домакинството- гърненца за боб, стомни, битова керамика, ритуална керамика. В експозицията е представен още един занаят- бубарството.

"Колекция от свилени платна сме показали. Почти във всяка къща хората са отглеждали буби за собствени нужди. Освен това в града е имало пашкулна. Третият представен занаят е бакърджийството", разказа Станислава Витанова- уредник в Етнографския музей.

Къщата, в която се помещава музеят, е строена втората половина на 19 век. Като по-съвременна е имала и баня, запазена до днес. В нея има две дупки с вградени глинени съдове, големи колкото делви. В тях са наливали студена вода, запалвали са стенната печка, която е имала отвор откъм кухнята и така се е подгрявала водата.

В експозиционните зали на Етнографския музей в Берковица може да се видят сватбените носии на каракачаните, в една от стоите са изложени и чипровски килими:

"Така известните килими тип чипровски, са тъкани тук в Берковица. Едни от първите писмени сведения за занаята килимарство дава френският пътешественик Ами Буе в пътеписите си от 1836-1838 година", разказа Станислава Витанова.

В Берковската кааза са се изработвали около 8 000 килима годишно на над 600 стана.

Първата експозиция на Етнографския музей е открита на 4 април 1971 година, но в друга къща- Коновата. След реституция музеят се мести в Сърбинската къща, тъй като не е имало претенции за нея. Между 5 и 6 хиляди човека годишно посещават музейния комплекс, който включва Етнографския музей, къща-музей "Иван Вазов" и градската художествената галерия.
Етнографският музей и къща- музей "Иван Вазов" се намират под номер 34 в 100-е национални туристически обекта в България.

"Хайдушките водопади", които се намират на 9 км. от града, са още една от забележителностите в Берковица, които привличат туристи от цяла България. Това е защитена местност, разположена в красивата долина на "Голяма река". Водопадите започват от водосбора на три реки- Средна река, Ценкова река и Сливнишка река. Легендите разказват, че името идва от мястото, на което се събирали хайдути.

"Всяка година в първата седмица на август празнуваме Празника на Балкана и тогава всички берковчани и гости на града излизат на Ком, но доста от местното население предпочитат тази местност за отдих и използват прохладата на гъстите букови и дъбови гори", разказа за природните красоти Димитринка Цветкова- сътрудник в Туристическия център в Берковица.

По този маршрут е изградена екопътека, която пресича две реки с водни каскади. По пътеката се откриват великолепни гледки към местностите "Къси дел" и "Тузлата". Преходът е средно тежък с времетраене 4 часа и максимална денивелация 340 м. Туристическата екипировка е задължителна. Пътеката към "Хайдушките водопади" до Берковица е маркирана, на няколко места има дървени пейки и маси.