Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Милан Димитров: "70 години моят втори дом е бил читалището"



Днес гостуваме в село Раковица. Селото се слави със самодейната си театрална дейност. Все още се помнят "Зимните театрални празници", които се провеждали през месец януари и които събират много самодейни състави от областта и страната.
Милан Димитров е нашият днешен гост, чийто живот е изцяло свързан с живота читалището. В него той  работи активно цели 70 години. Милан Димитров е и артист, и танцьор, и музикант.  Животът му е отдаден  на самодейната дейност, която завинаги остава неговата любов. У дома съхранява  десетина окаринки, които е купувал от различни краища на България. Неговата окаринка, която най-много си харесва и на която свири,  е производство на троянски майстори и има изключително верни тонове.
 
Милан Димитров е роден в село Раковица през 1929 година в бедно селско семейство. Баща му е работил като ратай, майка му, се е трудила  на полето и у дома. Като младеж става предсдател на Работнически младежки съюз към БКП, младежката  организация в Раковица. През 1948 година е изтеглен в Околийския комитет на РМС в град Кула като завеждащ "Младежки бригади". На 5 редовен и свободен конгрес на РМС  е избран за делегат, тъй като неговата организация е една от най-добрите в околията. После става секретар по пропаганда и агитация към пратийния комитет. Успоредно с политическата и ремсомва дейност, Милан активно посещава читалището и се включва във всички негови изяви. През 1957 година заминава на работа в  Уст Лабинск, Краснодарски край . След една година идва и съпругата му Мария с дъщеря им Ксения. Три години семейстнвого живее в СССР. Работи като бригадир на българска бригада. Там завършва  средното си образование.  
Прзе 1960 година се връща в България. Продължава да живее и да работи в Раковица, в партийния комитет. С негова помощ се създава Трудово производителната кооперация, към която започват работа дърводелски и шивашки цехове, бръснари и фризьори. Преминава в партийния комитет и започва работа като секретар по пропаганда и агитация.  


Детството и окаринката
"Израстнал съм в беднотия, от 6 -годишна възраст започнах да излизам с 4-5 овчици, които имахме, с дядо Димитър. Бяха ми купили окаринка, защото в махалата имаше един ерген, който свиреше прекрасно на окарина. И винаги това ме впечатляваше и ми се искаше и аз да се науча. На 7-8 годинки вече можех да свиря сравнително добре. Основната причина да свириш на окарина е меракът. Не е трудно да се надува, важно е това да те удовлетворява теб и да удовлетворява тия, които те слушат. Много пъти си свиря за себе си. Това ме обогатява, повдига ми настроението, главното е да имаш добра окаринка. Сегашната ми окаринка е на повече от 40 години. Аз обучих едно момче Младенчо, но той замина да учи и сега не свири, отказа се. Опитвах се на кавал и дудук, но нещо не върви."

Училището
"Завърших през 1942 година трети клас. Нямахме пари и баща ми и майка ми не можеха да ме изпратят в гимназия да уча, макар че се учех добре. А решиха да уча занаят. В махалата имаше дърводелци, аз избрах един дърводелец, Тома Георгиев Лонгов се казваше майсторът. По занаят съм бъчваро-дърводелец. Макар че се занимавахме и с тишлерски работи и с оборудване на постройки, врати и прозорци. Четири години бях чирак. На четвъртата година трябваше да се явя на калфински изпит във Видин, явих се на изпита. Падна ми се да направя задънка. И така завери ми книжката, даде ми някаква сумичка и аз с нея си купих четири стъклени чаши. Като се прибрах, поканих приятели на почерпка, че съм взел изпита и да  сефтошем чашите. "

РМС

"Някъде 1948 година аз бях изтеглен в Околийски комитет на РМС в град Кула като озавеждащ "Младежки бригади". През 1947 г започна бригадирското движение на доброволни начала. Започна да се прави прохода "Хаинбоаз", и жп линията Перник-Волуяк, язовир Копринка. Тогава имаше известни кризи за облекло, за платове. Даваше се преднина на тези, които бяха ходили бригадири. В Извор махала след  заседание на младежкото дружество не можах да намеря къде да спя, прекарах на пейката навън и така хванах воден плеврит. Това наложи да бъда освободен от тази длъжност, върнах се на село и поех отново младежката организация. По-късно тази организация се прояви като най-добрата в околията.

Проведе се обединителен конгрес на всички младежки организации без една - опозиционна организация, но после тя се претопи и така се създаде Съюза на народната младеж.  По късно стана ДСНМ, тоест Димитровски съюз на народната младеж, защото Димитров се беше върнал от Русия и беше поел ръководството в България. Моят майстор беше член на партията още от нелегално време. И той ме насочи главно към тези идеи. И почнах да разбирам кое е по-доброто за онова време. Ние не бяхме учени на много злостни неща, каквита сега се приписват на БКП. "


Строителството

"По времето на социализма е направена Детската градина, Културния дом в Раковица.
Другото добро нещо беше - всяка седмица организирахме забава в салона на училището. Организирахме трудови дни за направа на пътища. И да не говорят някои хора:"Е, какво е направено тогава". За съжаление някои неща вече ги няма. "



Читалището
"От тогава / 1942 година/  и до сега ме вълнува дейността на читалището.
Председател на читалището съм бил няколко пъти. В едни случаи преизбиран, в други случаи прекъсвал и пак избиран. И един постоянен участник в различните дейности на читалището - и певческа, и танцова, театрална главно. Трудно ми е да си спомня, но това са около 70 години моят втори дом е бил читалището. Не съм най-добрият артист, но може би съм най-активният. Читалището ни участваше във всички прегледи на самодейните състави. Отначало бяха в Благоевград, после в Кортен. В Раковица организирахме "Зимни театрални празници". Правехме ги през месец януари и идваха най-добрите театрални колективи от страната. Раковчани са театрални хора. Винаги, при всяка изява на читалището, е пълно с публика.
Това си е мое увлечение, може би заедно с научаването свиренето на окарината, ме тласкаше и към самодейните дейности. "


Театралната дейност

"С нас работеше идвестният режисьор Мирослав Миндов. Той ни водеше целия колектив в Народния театър в София, той ни осигуряваше храната  в техния стол. Другият режисьор ни водеше на Черноморието и там правехме репетиции. Играехме в Югославия с театър, а също и сме излизали и с певческите и танцовите състави. Най-силно ме влече - това е свиренето на окарина, това е театърът, това е хорото. От всички събори, на които сме ходили, Коприщица най-много ми харесва. Като че друга беше организацията, там и моят внук го водехме с един наш обичай "Бъдни вечер".  За съжаление никой от моите внуци и правнуци не иска да се захване с окаринката. Обичам много поезия, особено революционна поезия. Любимото ми стихотворение е "Духът на Ботев". Любимите поети са ми Ботев, Вапцаров. В живота си съм прочел немалко книги. Ползвам библиотеката на читалището. А моята лична библиотека е над 300 тома. "

СССР
"В Съюза завърших средното си образование, защото нямах такова. Баба Мария и тя завърши средното си образование. До 6 часа вечерта работим, в 7 часа в училището сядаме на чина да учим.
В същото време бях записал задочно  да уча в Техникум по електрооборудване на промишлени и граждански предприятия. Завърших и това."


Повече от интервюто маое да чуете в прикачения звуков файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза своя празник

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...

публикувано на 08.11.24 в 15:56

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...

публикувано на 08.11.24 в 14:05

"Змей Омайник" дебне за отмъщение

Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..

публикувано на 08.11.24 в 14:00

Ученици събраха над 400 лева от благотворителна инициатива

Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..

публикувано на 08.11.24 в 13:02

Ръчно изработени бижута с душа

Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..

публикувано на 08.11.24 в 13:00

Книга съживява историята и традициите на село Зверино

Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..

публикувано на 07.11.24 в 15:55

Илияна Кръстева: Намерих пътя си и съм щастлива, че имам с кого да го споделя

Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..

публикувано на 07.11.24 в 15:00