С пароструйка почистиха паметника "Скърбящият воин" във Видин, изработен от бронз, сигнализираха наскоро очевидци. Премахната е естествената патина, а според слушатели на Радио Видин, е положено и наподобяващо лак покритие.
Наша проверка показа, че с Постановление на Министерски съвет от 5 септември тази година са отпуснати 5 500 лева на Община Видин за "Почистване и обработка на паметник "Скърбящия войн" в гр. Видин". В отговор на изпратени от Радио Видин въпроси до общинската администрация, във връзка с извършеното, от Общината уточняват, че стойността на услугата е 5 400 лева, а фирмата, извършила реставрацията е ЕТ "Вита-Мил - Величка Илиева" – Видин.
От отговорите на Общината не става ясно каква технология е използвана за почистването и обработката на паметника, затова опитахме да се свържем с изпълнителя. Справка в Търговския регистър показа, че предмета на дейност на фирмата няма нищо общо с реставрацията на паметници, а адресът, на който е регистрирана, не съществува. Не успяхме да се свържем с фирмата и на телефонния номер, обявен за контакти. Фактите пораждат нови въпроси - как е избрана въпросната фирма и как от Община Видин са се свързали с нея, както и какво точно е извършила фирмата? Кай е определил как да се почисти паметника и осъществен ли е контрол на извършеното?
Директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова, която потърсихме, за да разберем съгласувани ли са действията на Общината с РИМ, бе лаконична, че подобно съгласуване не се изисква.
Потърсихме за коментар Александър Хайтов, автор на паметника на Иван Срацимир във Видин, за да разберем кога се налага почистване и реставрация на бронзови скулптури, както и какъв редът, който се спазва:
"Принципно, почистване не се прави на бронзови паметници. Те се патинират с времето и тази патина сама по себе си е ценна и е част от самата скулптура. Образува се благородна патина, която потъмнява по специфичен начин според бронза.Тази патина е част от самата скулптура. Отговорът ми е, че паметници не се чистят просто така, защото трябва да се чистят... Ако има реставрационни работи, които нарушават целостта и вида на произведението, то тогава отново частично се патинира и се възстановява автентичният вид, защото времето оставя своя отпечатък. Луд ли е някой да почиства древногръцки скулптури или древноримски статуи по музеите и да ги прави лъскави и нови? Не, разбира се."
Според Александър Хайтов, присъствието на реставратор в подобни ситуации е задължително. Необходима е и предварителна експертиза, за да се знае какво точно се прави:
"Безсмислено е да се взима една фигура така и да се пребоядисва, да се сваля стара патина и да се слага боя отгоре."
Видинчани приемат промяната във вида на паметника разнопосочно:
"Беше си по-хубаво паметникът да си остана така. Като че ли си беше по-естествено... Добре е така... Четох, че е почистен. Не знам в какво състояние е. Не съм минавал да го видя, но ако е почистен, това е много добре. Все още пазим историята си. Дано поне, ако хора няма да има, поне някаква история да има този град... Много съм възмутена. Смятам, че това е уникален паметник. Просто трябваше да се подходи много отговорно, да се иска мнението на страхотни капацитети... Смятам, че резултатът, който би трябвало да се постигне след подобно почистване, не е изцяло задоволителен. В момента изгледа на паметника не е удовлетворяващ. Едва ли някой видинчанин пред вида на това стекло се масло или не знам как да го нарека, странно вещество, би казал, че е приятно за окото..."
Дали лъснатият наскоро монумент предизвиква възхищението или пък възмущава видинчани, мнението за всеки е лично. В същото време от години гренадирът на постамента е без щика на оръжието си. Не е възстановен и надписът на паметника. Вратите на костницата също се нуждаят от ремонт.
Монументът- костница е издигнат в знак на почит към загиналите наши сънародници в братоубийствената Сръбско- българска война. Вместо радостта от победата, изразява скръбта към жертвите, които са дадени. Паметникът е дело на скулптора Андрей Николов, а релефите със сцени от войната са на Арнолдо Дзоки, който е и автор на паметника на Цар Освободител в София. Известният английския журналист Берлайн, който е посетил страната ни преди сто години отбелязва, че "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите." Монументът е също и паметник на културата. Фигурата на скърбящия воин е отлята в Парижка леярна. От там е превозена до румънския град Калафат, а след това с лодки по Дунав до Видин. Основният камък на паметника е положен през 1908 година. Откриването на паметника е през 1911 година и първоначално се е намирал на площад "Бдинци", по-късно е преместен на площада, който сега носи името "Съединение".
На 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Темата на Световния ден на водата тази година е "Опазване на ледниците". На фона на проблема с безводието от минала година съществува трайна тенденция към поява на водни дефицити, каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, част от екипа на..
Камбанарията в двора на църквата в село Комощица, община Якимово предстои да бъде ремонтирана. Това се налага защото покривът на над 10-метровата кула, в която се намира камбаната е в лошо състояние, обясни за Радио ВИДИН кметът на населеното място Росен Илиев. Той допълни, че на самата църква "Света Петка" преди години е извършен ремонт и сега е..
Всяка година в първата пълна седмица на месец април се отбелязва празникът на лесовъдите - "Седмица на гората". Тази година се навършват 100 години от неговото първо честване. На 12 април 1925 година Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти официално регламентират Празник на залесяването, който..
На 20 март отбелязваме Световния ден на врабчето. Причината - намаляването на числеността на врабчетата навсякъде по света и дори почти пълното им изчезване в някои големи европейски градове. В България се срещат няколко вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото е домашното врабче, каза Димитър Градинаров - експерт от..
Санкции за хората, които пресичат с телефон в ръка се предвиждат в Закона за движение по пътищата. Според законовото предложение пресичащите на пешеходна пътека, които използват мобилен телефон ще бъдат глобявани. Главен инспектор Лъчезар Близнаков от Пътна полиция обясни, че става дума за употреба на мобилен телефон без значение дали се разговаря..
Днес отбелязваме Международен ден на приказката и затова ще се опитаме да разберем какво е тяхното значение в живота ни. Ще хвърлим поглед и към това как се променят през годините и какви приказки предпочитат хората. Денят на приказката се отбелязва н а 20 март в цял свят. Празникът възниква в Швеция в началото на 90-те години на..
Тръгваме от родна територия с един от пионерите на етно джаза у нас – Милчо Левиев . Отиваме до Грузия , която също напредва в етно и фолк джаза. Кларинетистката Илире Авдиу ни отвежда отново на Балканите, но в Косово . Посещаваме и Апенинския полуостров с квартета на цигуларя Лука Чарла . Връщаме се на запад от нас до съседна..