Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фондация на името на Жул Паскин популяризира Видин по света

Видински интелектуалци са членове на Фондация "Пинкас-Паскин", на името на родения в града световноизвестен художник Жул Паскин. Член на фондацията е и д-р Валентина Михайлова Николова, видинска лекарка с успешна кариера в една от големите лондонски болници:  

"Фондацията е създадена от д-р Георги Генов, професор от Института за исторически изследвания към БАН, историк и меценат на изкуството, колекционер и дарител, и собственик на 30-годишния вече музей- галеря "Класика" в София. Той е дарил на Столична община картини и икони от фамилията Доспевски на стойност над 1 милион лева. Аз имах щастието да се запозная с група от тези велики българи, които ме поканиха да стана част от фондацията, понеже съм от Видин. А любовта към изобразителното изкуство е в кръвта ми, тъй като баща ми беше художник. Никога в живота си не съм пропускала възможността да посещавам изложби и художествени галерии в най-известните места по света. Говоря за Ню Йорк, Колорадо, Лондон и Париж.


Станах член на тази фондация, мотивирана от дейностите, които развива и предстоят за изпълнение. Освен това се предвижда и създаване на музей на Жул Паскин. Това много ме вдъхновява и съм щастлива, че съм в обществото на толкова интелигентни и активни личности, с които обсъждаме актуалните проблеми.

Фондацията си е поставила за цел да изучава и популяризира живота и делото на Жул Паскин или както го наричали Паскин ел Булгаро. Той сам така се е представял на всички изложби по света.

Самата фондация притежава повече от 40 оригинални картини на Паскин, много документи, доказващи българския му произход, библиотечна сбирка от книги и 5 албума за него. Самият създател на фондацията, д-р Генов, е автор на монография за Паскин на български и на английски език, която в момента се допълва и ще бъде преиздадена през 2020 година.

Други членове на фондацията са Андрей Пантев, проф. Вили Лилков, с когото се познаваме от ранните ни детски години. Чух че и други лекари- активни и интелигентни личности, които са свързани с Видин, ще бъдат приети за членове на фондацията. Такъв е и случаят с една наша колежка, която също е от Видин- д-р Албена Славчева, която сега живее в Чикаго. Също и Капка Башлийска. Някои от нас са пръснати по целия свят, но искаме да допринесем с каквото можем за популяризирането на родния ни град. Тук ще спомена и новия кмет на Видин, д-р Цветан Ценков, за когото аз гласувах и когото познавам от няколко десетилетия. С него също смятам да обсъдим възможността след време да се включи и той активно във Фондацията на името на Жул Паскин."

 
Жул Паскин, или Юлиус Мордехай Пинкас е френски художник, роден на 31 март 1885 г. във Видин. По произход е сефарадски евреин - неговият дядо по бащина линия, Самуел Пинкас, е австрийски вицеконсул във Видин в периода 1815-1820 г. Бащата на Жул Паскин, Мордехай (Маркус) Пинкас, е търговец на зърно в Русе и голямото дунавско пристанище му носи големи печалби. Женен е за София Руссо и в Русе се раждат две от децата на Мордехай и София, а от около 1880 г. семейството живее във Видин, където се ражда Юлиус Мордехай Пинкас. 

През 1891 г.  е ученик в първи клас в еврейското училище във Видин.

Следващата година той продължава образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. От 1902 г. бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. - в Мюнхен. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин. За първи път публикува свои рисунки в две мюнхенски издания - в сатирично списание през 1905 година и в илюстриран седмичник Приема псевдонима Паскин (Pascin), анаграма от Пинкас. Във Франция, където след това живее, името му се произнася Паскен. Негови карикатури, подписани "Паскин Русчук“, се появяват и в българското списание "Българан" през 1906 г.

Мястото, където е била родната къща на Жул Паскин във Видин, Снимка: Полина ТодороваДнес родната му къща във видин не съществува - съборена е в средата на 70-те години на миналия век.  Поставена е паметна плоча - да се знае и помни, че тук е бил домът, в който е роден художникът Жул Паскин. След 1989 г. недалеч от мястото е поставен и барелеф на твореца, а уличката край съборената къща е назована с неговото име…

Според редица автори Паскин винаги с гордост е заявявал, че неговата родина е България. 

Еврейската виртуална библиотека, която е и най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и култура, с повече от 30 милиона посетители от над 200 страни, публикува биография на художника. В нея пише:

"Жул Паскин, с рождено име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски художник, наричан понякога и "принцът на Монпарнас“ - това е парижки квартал, станал много популярен в началото на 20-ти век през т.нар. "Луди години“ когато в легендарните кафета започват да се събират творци на изкуството - писатели, художници, поети, музиканти и интелектуалци от цял свят."

Тук се живее бедно, бохемски, една след друга се отварят художествени галерии, кръчми, кабарета, бордеи. Мястото е като създадено за Жул Паскин, получил прозвището Принцът на Монпарнас. В Монпарнас заедно с Амедео Модилиани и Марк Шагал става част от т.нар. Парижка школа, на чужденци в Париж, оформила поколения художници.

Паскин печели много, но при него парите не се задържат дълго. Безспорен успех в кариерата на художника е включването на дванадесет негови творби в Международната изложба на съвременното изкуство (Armory Show) в Ню Йорк през 1913 г. Изложбата, приета за отправна точка в развитието на съвременното американско изкуство. След успеха на Armory Show, през октомври 1914 г. Жул Паскин заминава за Ню Йорк. Тук живее в еврейския квартал в Бруклин. Често пътува до Флорида, Луизиана, Ню Орлеанс, Южна Каролина, Тексас и Куба, където рисува пейзажи, жанрови сцени и скици - произведения с уникален стил, изразителни линии и нежни цветове, деликатни и пречистени…След това се връща отново в Париж..

Но "лудите години“ и бохемският живот взимат своя данък. Жул Паскин все по-често изпада в депресия, здравето му е подкопано от алкохола. Убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. - в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба.


В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, според желанието на роднини на художника, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас.


Картини на Паскин днес има в колекциите на някои от най-известните музеи в света - в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Института по изкуство в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, Библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон, както и в частни сбирки в Париж, Лондон, Тел Авив, Люксембург, Осло. Три рисунки на известния художник - "Прегръдка”, "Жени с африкански маски” и "Люси Крог, къпеща сина си Ги” притежава Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, а видинската художествена галерия "Никола Петров“  - "Етюд с фигури“.

Днес на световния пазар една творба на Жул Паскин се продава по 1 млн. долара, което говори за неговата значимост и авторитет. А Видин би могъл с малко усилия да стане притегателно място за туристи от цял свят, защото животът и творчеството на Жул Паскин са непреходни...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Деца от социални жилища в Ново село беседваха как да се боят с агресията

За агресията в училище и как да ѝ се противопоставят беседваха в Център за превенция и консултации към Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в Ново село. Центърът отвори врати в края на август. П редоставя възможност специалистите да обърнат повече внимание и да помогнат за възпитанието и..

публикувано на 04.10.24 в 17:40

Историята зад фотопроекта "летящите рокли" в Белоградчик

В днешното изданието на "Професия хоби" ще се докоснем до вълшебството на Белоградчишките скали през очите на създателката на фотосесиите с "летящи рокли" . Тези уникални фотопроекти, съчетават красотата на природата с елегантността на облеклото. Идеята идва от Виктория Славчева , която е от Белоградчик, по професия е юрист и активно..

публикувано на 04.10.24 в 16:30

Изложение среща бъдещи студенти с представители на водещи университети

Изложение "Световно образование" дава насоки на бъдещи студенти да изберат желаните от тях специалности и университети. Според организаторите, това е най-големият образователен форум в Югоизточна Европа. Провежда се вече 20 години и неговата мисия е да информира бъдещи кандидат-студенти и родители за възможностите за висше образование както..

публикувано на 04.10.24 в 16:13

Куче или герой? Дакелът Анди, който печели детски сърца

Днес ви срещаме с едно много специално куче . Те всички са специални, особено за техните стопани, но днешният участник в рубриката за домашните любимци, е истински герой и то не за един ден. Той е порода дакел и се казва Андрей Буболечков или накратко Анди . Запознахме ви вече с неговата стопанка Ана-Мария Герасимова , та нямаше как да не..

публикувано на 04.10.24 в 15:30

Малко над 20% от пълнолетните българи спестяват

Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година.  Изводът прави агенция " Тренд " след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред  810..

публикувано на 04.10.24 в 13:14

Сборникът с разкази „Гризачи“ - дебютната книга на актьора Валери Йорданов

Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е..

публикувано на 04.10.24 в 12:15

Мариана Димитрова: Бабите и дядовците са символ на стабилност

3 октомври е Световен ден на баба и дядо . Денят е повод да отдадем заслужена благодарност на баби и дядовци за подкрепата им към деца и внуци. Трябва да бъдат почитани, казват видинчани.   "Дядовците и бабите са ни едно богатство. Благодарение на тях сме тук, ние, нашите родители. Специално на мен те са ми много от помощ, затова съм..

публикувано на 03.10.24 в 17:16