Ятаган или сабя посече "Под игото"

"Смъкнах от интернет оригиналния текст на "Под игото" и наслагах скоби след всички думи, които аз самата не разбирам. Впоследствие синът ми зададе още повече въпроси и ми се притекоха на помощ мои приятели османисти, филолози, хора грамотни, учени. Има много русизми – с тях съм се справила самостоятелно, но има много други думи, цитати от Библията на старославянски и без помощта на един монах нямаше да се справя...Първото, "червено" издание на "преведения" роман съдържало 4200 обяснения в скоби. Но ние продължихме да работим с деца. Получих сериозна подкрепа от още повече специалисти, които нямаха смелостта да застанат с имената си. Да "преведеш" "Под игото" наистина е страшно... Второто, "бяло" издание на "Под игото" е вече своеобразен превод, предназначен за най-малките...Всяко едно обяснение в скоби в "бялото" издание е отговор на въпрос, зададен от дете", разказва Нели Стефанова пред "Хоризонт".


Нели Стефанова признава, че е работила върху "Под игото" като преводач, а не като литератор и че нейната версия е алтернатива. Според нея агресивните и отрицателни мнения в мрежата относно този "превод" се дължат на това, че е четен набързо и непрецизно.


Според писателя Владимир Зарев подобен превод премахва същността и духовността на книгата:

"При превод книгата винаги губи част от стойността си, от величието си и от духовността, която носи. Особено, когато става дума за текстове на Вазов. Той сам по себе си е цяла литература, защото е творял във всички области... Има начини учениците да разберат непознатите думи...Да се намесваме в текста, е едно грубо вмешателство и това променя самото произведение. Променя неговият духовен облик"- смята Владимир Зарев.


В книгата на Нели Стефанова са "преведени" цели изрази като например - "Вържи попа да е мирно селото" е сменено с "Отстрани лидера и групата ще се разпадне"; "Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака" пък с "Които си приличат, се привличат".

В осъвремененото издание е обяснено например, че гологлав означава мъж без калпак, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган - сабя...


Катя Попова е преподавател по български език и литература в ППМГ "Екзарх Антим I" във Видин. Според нея това дори не е превод, а свободно съчинение:

"Това е пародия. Дори не си направих и труда да взема тази книга...С колегите сме настроени отрицателно... Децата също не одобряват този "превод"...Аз мисля, че по този начин се подценява и интелигентността на нашите деца..."Под игото" не може да съществува без тези думи. Те носят духа на епохата...", коментира Катя Попова.  

Според ученици от 10 клас "превода" е неприемлив и не им помага.

Според самата авторка на превода досега няма голям интерес към това нейно издание, но интересът е предизвикан от полемиката която се води.  

Иван Вазов е превеждан на 55 езика. В къщата - музей "Иван Вазов" в Берковица се пазят преводи на около 20 езика. Липсва естествено новият превод на "Под игото". Според директора на музея Ивайло Пешков, превода е несериозно нещо:

"Това са думи и реплики, които трябва да останат. Те са същността на романа", смята той.


Георги Иванчев е дългогодишен директор на видинската Природоматематическа гимназия, а сега е председател на Общобългарския комитет "Васил Левски" във Видин.

"Това е пародия. Долу ръцете от "Под игото"...След време може да се посегне и на други класици...Аз съм против...Красивия израз "сполай ти" нима може да бъде заменен с нещо друго?"- коментира "превода" той.

Според десетокласничката от ПГТ "Михалаки Георгиев" във Видин Нина Кирилова, немислимо е да бъдат заменяни думи в романа.

"Винаги може да се намери обяснението на тези думи. Ние младите хора може и да не разбираме някои архаични изрази, но има начин как да ги разберем...Не бива да се променя нищо в "Под игото". Романът е ценен в оригинал...", смята тя.

Всъщност в навечерието на 24 май 2017 година романът "Под игото" беше издаден и на шльокавица. Решението на българско издателство бе провокирано от загърбването на кирилицата и заплахата от нарастваща неграмотност. 

Всъщност една е истината- трябва да се чете повече, за да обогатяваме езика си, а не да отхвърляме старите думи. Колкото повече думи знаем, толкова по-богат ще е езикът ни.