Разговорът ни започва със спомени за това- къде е завършила и какво образование е придобила, преди да стане директор на Основно училище "Петко Рачов Славейков" в село Василовци:
"Родена съм във Василовци, тук съм завършила 8 клас, през 65- та година завършвам в Лом "Технология по консервна промишленост". След средното образование кандидатствах във ВИТИЗ, след това Института за начални учители в Плевен. Мъжът ми в същата година завърши и го разпределиха в Долни Дъбник и за да не се женим, решихме, че аз ще пътувам от Плевен. Той ми каза: "Ако те приемат във ВИТИЗ, скъсваме!" За да не го изпусна, си изтеглих документите, въпреки, че стигнах до 4 кръг. Обаче се оказа, че в Плевен съм скъсана. Реших да избягам с него и се оженихме през 69-та година. На следващата година ме приеха в Плевен. Завърших за 2 години и 72-ра година се върнах на село, нямаше място за начален учител и започнах като неправоспособен учител по руски език в прогимназията."
При записването си във Великотърновския университет, Йорданка Велева е сполетяна от лични проблеми, които я затрудняват в учението- това води до загуба на студентски права. След известно време решава, че трябва да си ги възстанови и се мести в Шумен, където завършва "Руска филология". Малко след това е предложена за директор на училището във Василовци:
"Още не бях се дипломирала и от Монтана ме бяха предложили да се запиша в института по руски език в Москва, специализирах една година в Ленинград. 87-ма година завърших и през 89-та година от общината дойдоха и казаха, че съм избрана да бъда директор на училището. Мислех до 2011 година да работя, точно 40 години правех, но малко преди това ме освободиха. 2000-та година ми беше най-кошмарната година, защото бях уволнила учителка за побой. Повечето учители съм ги пращала задължително да са "магистри" и да имат "клас квалификация". Аз съм също с втори клас квалификация. Като цяло всичко беше идеално и чудесно, не сме имали никакви особени проблеми."
Йорданка Велева не скри, че определя себе си като авантюристка. Именно така се е държала и със своите ученици. За страстта си към актьорството, Йорданка Велева смята, че не е случайна, защото нейният баща е бил киномеханик:
"Винаги съм искала, аз затова се върнах и на село. Имахме страхотен театър, който е бил национален първенец, играли са известни артисти. Баща ми е бил киномеханик цял живот, даже са имали частно кино. Може би е трябвало да стана артистка, защото в момента внука ми завършва актьорско майсторство. Той ми казваше: "Трябвало е, макар и посредствена актриса да си била. Той играе още от първи курс в Народния театър. В Института в Плевен ни казваха, че учителят трябва да е артист."
Макар и пенсионер, Йорданка Велева продължава да обучава- ръководител е на вокална група "Колорит" - най-дейната структура към читалище "Събуждане", която участва във всички празненства, представя Василовци и на фестивали в цялата страна. Умело държи и иглата, защото през свободното си време шие гоблени. На тържеството за 120-годишнината на читалище тя подреди своя изложба.
Още за живота на учителката с душа на артист чуйте в звуковия файл.
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..
Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал: "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..
В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го Art & Wine - Belogradchik . Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..
Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..
Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...
Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..