Това каза в "Другата истина" известният у нас и в чужбина музикант и диригент, определян като най-ярката звезда сред съвременното поколение млади диригенти. За него вестник "Лос Анжелис Таймс” пише, че е "харизматичен и вълнуващ”.
Максим Ешкенази живее и работи в Лос Анджелис и отдава голяма част от енергията си на работата с млади музиканти. Той е музикален директор и диригент на Камерния оркестър, Музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър на училището за сценични изкуства Колбърн, както и асистент диригент на Оркестъра на Консерваторията Колбърн.
Максим Ешкенази е също Музикален директор и диригент на Младежкия симфоничен оркестър на Бейкърсфийлд, с който през 2011 година осъществява изключително успешно турне в Южна Корея, както и на Irvine Classical Players Orchestra & Seraphim Symphony, с който през 2012 година осъществява концертно турне във Великобритания- в Лондон, Единбург, Бристол и Оксфорд. Гост - диригент на Уест Симфони, гост - диригент на Симфоничния оркестър на Хънтсвил, Алабама и Сибелиус оркестър. Виртуозен диригент и цигулар, Максим непрекъснато пътува, изнасяйки концерти в цял свят.
Започва да учи цигулка на петгодишна възраст при своя баща. Завършва НМА в София и заминава да специализира цигулка и оркестрово дирижиране в Университета на Южна Калифорния, САЩ. Възпитаник на няколко диригентски школи и симпозиуми, включително школата на Пиер Монтьо в Мейн, Ешкенази е удостоен с аспирантура по дирижиране в новосъздадената Американска академия по дирижиране към Музикалния фестивал в Аспен през лятото на 2000 година.
Максим Ешкенази е запален спортист и лицензиран пилот.
Ешкенази е чест гост-диригент на най-големите оркестри в България. Отдаден на популяризирането на новата музика, той участва редовно в изпълнения на музиката на съвременни композитори.
Само професионални ли са причините да напусне България и как дели времето си между България и Щатите?
"През 1997 - 1998 година завършвах Консерваторията в София и успоредно ходех на турнета с един младежки интернационален оркестър главно в Германия. В него имаше и няколко американци, които ми предложиха да ида да уча в Америка. Аз се замислих и си казах, защо не? Кандидатствах, приеха ме и заминах. Когато си млад много не ти пука и задръжките ти не са много... В началото беше повече авантюра, но после ме приеха на няколко места с пълна стипендия. От тях най-добрите училища бяха в Бостън и в 
Лос Анджелис. Аз метнах монета на ези -тура и се падна да отида в Лос Анджелис. Честно казано, моите предпочитания тогава бяха повече за Бостън, защото той много наподобява европейски град. Лос Анджелис за мен като европеец бе труден в началото за свикване, защото той е една джунгла от пътища и бетон. Въпреки това, не съжалявам за избора си...
Започнах с цигулка в Университета на Южна Калифорния. Това е най-голямото и най-доброто музикално училище в Лос Анджелис. Още докато бях ученик получих стипендии и за цигулка, и за дирижиране. Междувременно започнах да получавам и 
предложения за работа като диригент в младежки оркестри. Така след като завърших ме наеха като втори диригент на третия по големина оркестър в Калифорния. А Калифорния е най-големият по население щат- 30 млн. Това естествено ме наведе на мисълта, че може би трябва да остана, поне докато имам работа. И така- поне докато имам работа и все имам работа, и все съм в Лос Анджелис и в Калифорния, вече повече от 20 години.
Къде е моят дом ли? Въпросът е много сложен и дори аз не мога да си отговоря. България е моята родина, защото съм се родил там и завинаги ще е такава. Като сляза от самолета на летището и си поема въздух, знам че съм си вкъщи. Това не може да се опише. Това е чувство, заложено в ДНК-то на всяко човешко същество. То знае кое е вкъщи. В Лос Анджелис пък живея и ми е много приятно да се прибера, защото там си почивам, там ми е моторът и нещата, които ме забавляват. Така че и на двете места като си ида, се чувствам комфортно...
През последните години пътувам най-много по работа в САЩ, но съм имал турнета и в Южна Корея, Япония и Европа. По-точно в Австрия, Германия, Италия и Англия. Силно ме впечатли отношението към класическата музика в Южна Корея, където тя е на много голяма почит. Винаги, когато ходя там, след концерта по час и половина давам автографи и се снимам с пищящи фенове. Нещо, което не е характерно за Европа и Америка, но пък е много приятно.
Не приемам, че моторът, самолетът и хеликоптерът водят до екстремни преживявания. Аз ги ползвам за да се успокоявам. В тези играчки за възрастни аз намирам своя покой- с тях мога да се отпусна и да се съсредоточа над важните неща от живота.
Кое е най-интересното място което съм посетил ли? Честно казано, обичам много Европа. В Америка, като наследници на европейска колонизация, пак е същото. Много впечатляващи са шинтоистките и будистките храмове в Япония с огромните статуи на Буда, колкото 18-етажни сгради, природата в Азия, в Китай. Обикновено повече се впечатлявам от природни образования, отколкото от построеното от човека...
А що се отнася до Лос Анджелис, той е град, в който в един и същи ден може да се озовеш на прекрасен плаж, а след час и половина кормуване, да караш и ски в планината. В същото време тук имаме доста земетресения и пожари..."
По какво се различава животът в Америка от този в Европа, какво е отношението към работата и почивката там, Как младите хора възприемат класическата музика у нас и в Америка, по какъв начин може да се предизвика интересът им към нея, както и подробности за живота на един човек на изкуството в Лос Анджелис- в звуковия файл
Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..
В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..
Разкъсана облачност
Ясно