Днес имаме нужда от вяра, която да е насочена на правилното място

"Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай и спасена ще бъде" (Лука. 8:49-50)

„Братя и сестри,

Заслужава да се вслушаме в мислите на днешния евангелски разказ за възкресението на Иаировата дъщеря. В светата Библия четем: "Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие... и Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие" (Прем. Сол. 1:13-15, 2:23).

Сигурно чувствате, че това са същите въпроси, които вълнуват и днес хората. Щом няма Бог, изводът е: след смъртта се свършва всичко, затова "да ядем и да пием, защото утре ще умрем!" (1 Кор. 15:32).

Библейският автор обаче разсъждава по друг начин и чрез вярата стига до други разбирания: Бог не е искал смъртта. Той е създал хората да живеят и тяхното същество е непреходно. Чрез прозорливост той стигнал до убеждението, че човек, който свърже живота си с вяра в Бога, не се поддава на унищожение. Бог спасява онези, които Му се доверят. Правдата Му е безсмъртна и живеещите според нея остават също безсмъртни. Бог не ще изостави създадения по Свой образ човек да завърши с гроба. Изводът от тая изповед се съдържа в голямата надежда: "Праведниците живеят до века... и грижата за тях (е) у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа" (Прем. Сол. 5:15-16).

Братя и сестри,

За нас, които имаме пред очите си постоянно образа на наш близък, който е преминал отвъд, важат Христовите думи: "Не бой се, само вярвай!" (Марк. 5:36). Който предаде всецяло живота си на Бога, чрез Него може да върши всичко. Където се свършват нашите човешки сили, идва Бог, за когото няма невъзможно нещо. Бог стои на края на нашия земен път и ни казва: "Аз съм възкресението и животът" (Йоан. 11:25). Амин!"

Ставр.ик. Иван Л. Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - Джон Годард е истинският Индиана Джоунс. Той е антрополог, авантюрист, писател и лектор. Но това, което го прави известен е списък от 127 житейски цели, които си поставя още докато е на петнайсет. Джон живее 88 г. и успява да постигне 110 от тях. Целеустременият му живот и днес е даван като пример за  качествен и правилно изживян живот. Вдъхновена от примера на Джон, в тази среща ще задам един малко необичаен въпрос: "Защо въобще си поставяме цели?" Ако сме просто един по-висш животински вид, то нека признаем, че нито едно животно не живее със съзнанието за цел в живота. Само ние хората сме създадени с тази способност. Някой ни е направил така, че да усещаме нужда за цел в живота. Кой е Той и има ли цел, която би искал като негови специални творения да издигнем в живота си?