Живот, отдаден на бездомните животни

За бездомните животни се говори много. Днес ви предлагаме друг поглед върху темата. Ще говорим за хората, които имат добро отношение към тях, които съчувстват на бездомните животни и им помагат - с храна, с добра дума, с подслон или пък с осиновяване, с една дума -  с хуманно отношение.

Представям ви Симеонка Каменова, възрастна жена, която живее във Видин. Тя е пример за добро и състрадателно отношение към бездомните кучета и котки. От много години, вече 37, всеки ден осигурява храна за 8 котки и над 20 кучета. Това я прави щастлива и спокойна, въпреки че дава цялата си пенсия за храна за бездомните  животни.

"Много ми е леко, когато ги нахраня. Ако не е дошло едно куче, няма да спя цяла нощ. Нямат имена, на всички им казвам "бубки". Аз не ходя всеки ден, през ден. В тая кофа слагам бульон пилешки и хляб. Едва ходя, вече ме болят краката и ръцете. Те много чувстват – кой е добър и кой е лош. Това куче отрасна с мен. Вече от една година е пред блока и всички го хранят."

За хората, които тровят, убиват и замерват с камъни кучетата и котките, които са на улицата, тя смята:

"Хората, които убиват животните, нямат доброта в себе си. Те просто не обичат себе си, щом не обичат животните. Агресивните кучета хапят, защото не са от малки гледани хубаво, не е имало кой да ги гали и са се озлобили. Мен не ме е страх от кучетата. О, не мога да живея без да храня кучетата. Не съм спокойна. Мисля и за други кучета, които гладуват. Безпокоя се за тях в студа – те се гърчат и треперят от студ. Това ме боли. Няма кой да се грижи за тях. Хората ми се карат, но аз не им обръщам внимание. Това е моят живот."

Болка за живите същества, не само за кучетата, има в тази жена. Състрадание, милосърдие, доброта, човещина - това не са само думи, това са качества, които не са преобладаващи в днешното общество. Прекрасно е да има такива хора, които помагат  както могат на животните в беда. Убедена съм, че тази жена ще помогне и на хора в нужда.

Всеки човек във Видин е запознат с проблема с бездомните кучета. Ето как видинчани коментират:

"Според нас трябва да се вземат малко по-сериозни мерки. Свидетел съм как кучета са тръгвали нападателно към малки дечица и са ги плашили, едно дори го ухапаха, аз лично не съм против животните, обичам ги, но когато са агресивни, трябва да се вземат мерки, да се приберат някъде….те се кастрират и ги пускат и те идват по детските площадки и когато нашите деца искат да играят, не им разрешаваме. Но това да храниш кучета, не е решение. Трябва да има повече приюти, трябва  да се приберат…Откровено казано, това не го одобрявам, кучетата свикват с храненето и идват на детската площадки и чакат хората да ги хранят... Аз не храня кучета, честно казано нямам навика, но със сигурност не трябва да живеят на улицата…"

Да, видинчани са прави - мястото на бездомните животни  не е на улицата и е необходимо да има цялостна стратегия за бездомните животни и то не на хартия, а на практика, за да могат и животните, и хората да живеят нормално и комфортно.

Дотогава,  докато този проблем се реши поне отчасти, не ни остава нищо друго, освен да подходим с малко повече съчувствие и желание да направим добро за тези същества, които нямат вина, че са на улицата и които имат правото да живеят достойно.  Ако всеки един от нас промени остарелите си представи, изпълнени със страх, ние ще сме тези, които ще бъдем промяната и ще повлияем на хората около нас.