Музикантът Георги Денков: Най-важното в живота ми са добротата и духовността

публикувано на 07.09.19 в 19:35

Снимка: Радио Видин

Георги Денков в презаването ''Калейдоскоп'' 07.09.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешното издание на "Калейдоскоп" ще бъде посветено изцяло на музиката и по-точно на българска музика, създавана и изпълнявана през 80-те години на 20 век от Георги Денков. Той е роден във Видин през 1953 година в семейство на учители. Детството му минава спокойно и съвсем традиционно. Според него нищо по-различно или по-особено от детството на децата в онези години. Учи в Първо основно училище, продължава в гимназията. Завършва с пълно отличие средното си образование и заминава като всички момчета в задължителната тогава казарма. Приет е медицина и след шестгодишно следване през 1979 година успешно завършва Медицинската академия. Работи три години по разпределение като лекар. В душата му и в сърцето му, обаче, съществува вътрешното убеждение, че най-добре се чувства, когато се занимава с музика.

От 1979 до 1983 участва в дуета “Христо Деянов и Георги Денков”, за който написва и първата си песен - “Докосване”. За първи път се представя като солист на Младежкия конкурс за забавна песен през 1982 и неговата песен “Докога” е отличена с наградата на БНТ. След младежкия конкурс за забавни писни, следват участия в "Златния Орфей", в бургаски фестивали. Започва да прави аранжименти, тогава продуцира втория албум на Михаил Белчев. През 1994 г. записва един от най-успешните албуми на Михаил Белчев "Късна любов". През 1989 први дует с Петко Колев, а през 1993 година записват албум. Песните на Георги Денков са печелили много награди: “Ноктюрно” (изп. Вили Кавалджиев) - II награда - 1980, “Ела до мен” (изп. група “Тест”) - наградата на вестник “Народна младеж” - 1983, “Песничка” (изп. Георги Денков) - II награда - 1984 и “Телефон на доверието” (изп. Кристина Димитрова и Георги Денков) - III награда - 1986. “Мъжка песен” е допусната до финалния кръг на конкурсите “Златният Орфей” 1986 и “Мелодия на годината” - 1981. Участва в група “Асоциация” и съпровожда на китара изявите на Михаил Белчев. Концертира в Германия и Русия. За песента “Обичам те, Грузия”, представена от сборен състав от български изпълнители, е отличен с награда на журито на фестивала на младежката песен в Тбилиси през 1986.

Детството
"Детството ми беше обикновено, весело и спокойно. Тогава нещата се случваха много естествено и простичко. И всичко беше само радост. През лятото по цял ден на Дунава, на полето. Какво ли не сме правили, неща, които съвременните деца никога няма да преживеят. След гимназията, отбих военната си служба. После записах медицина, защото баща ми искаше, той навремето е искал да следва медицина, но не успял. И всъщност той реши да бъде това. Така че, медицината ми помогна да имам познания, които обикновените хора нямат, а от друга страна тя ми даде някакво самочувствие."

Музиката
"Още в четвърти клас се създаваше в Пионерския дом детски фолклорен оркестър, този детски оркестър стана гръбнак на професионален оркестър. Диригент беше Валентин Бубевски. През 1969 година започнах да слушам "Бийтълс" и рок музика. Намерих нещо различно, което да ме вдъхнови с нещата, които правя и до днес. Тогава имаше и "Китариада" във Видин. Във Видин имаше толкова много рок групи, беше страхотна конкуренция. Навсякъде в заведенията имаше жив оркестър. В гимназията направихме група. Тя се наричаше "АБВГ". В нея бяхме Асен, Боби Недев, Вени, и аз. И много свирехме, и така до казармата. Обаче всички свиреха на китари и аз казах: "Добре, аз ще свиря на барабани", само да остана в групата. След това в Медицинска академия направих един състав на медицински факултет. Обадих се на Христо Деянов, който учеше една година преди мен, и му предложих да направим един дует като Саймън и Гарфънкъл, защото никой не свиреше такава музика. И го направихме. През 1979 г. записахме две песни в БНР, които така и не бяха излъчени никога и 30 години по-късно ги открих. Борис Карадимчев ни даде една песен "Момиче с име Цвете" и това беше първото ни изпълнение по радиото. И след това нещата потръгнаха. Участвахме в младежки конкурс за забавна песен, това беше най-дисидентското музикално събитие на България. И конкуренцията беше жестока. Самото общуване между колеги има страхотно очарование. И лека завист, и възхищение - това е от кухнята на нещата, които сега ги няма. Щастлив съм, че съм го преживял. На тоя младежки конкурс се запознах с Волен Николаев. Когато чуя моя песен по радиото, съм удовлетворен от това, че много хора могат да я чуят, защото никой не прави изкуство за себе си, той го прави за хората."

Рок опера
"Последното нещо, което направих - записах една рок опера, която включва 12 арии. Много интересна, целият проблем е, че няма хора, които да се захванат с това нещо. А аз искам все пак тя да бъде поставена на сцена или да бъде заснета като телевизионен спектакъл. Чудесна музика. Това са моите надежди за есенния полусезон. Музиката е нещото, което винаги съм искал да правя и всичко, което ме е ангажирало изцяло. Още докато следвах, в четвърти курс, разбрах, че няма да бъда доктор. И ме беше срам да се откажа."

Жената
"Тя е необходимото зло, без жени не става, с жени става все по-сложно. Нещата станаха много сложни, объркващи, неестествени. Но иначе няма как, знаете, че 90% от песните са посветени на отношенията между мъжа и жената. Тази тръпка, тоя полет на фантазията водят до създаването на такава музика. В интерес на истината музикалният вкус много се промени, просто да вървят някакви неща там, да не им ангажират съзнанието. Слушането на музика е много специално нещо, това е процес на отдаденост."

Здравословен живот
"Живея така като ми харесва и смятам, че така се чувствам добре. Нито ще стана веган, нито ще спра да пуша и да си попийвам. Най-смешното, е че на стари години много възрастни хора, които са живели както е вървял животът, но изведнъж, гледайки някакви здравни предавания, започват да живеят "здравословно". Недейте бе, живейте си спокойно, както сте си живели, важното е мисълта да е ведра, да е спокойна. Така или иначе най-сигурното нещо е, че всички ще умрем. А това, че съм завършил медицина, ми дава преимуществото да се самонаблюдавам."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.