На международен форум в "Баба Вида" дискутираха опазването на архитектурното наследство

"Щастлив съм  да видя толкова изявени имена в тази автентична зала, в единствената крепост у нас запазена изцяло."

Необходима е приемственост в архитектурата, коментира професор Тодор Кръстев, който на форума представи темата "Дилемата:  опазване- развитие на историческия град". Като добър пример посочи предстоящата реставрация на синагогата във Видин. Той отбеляза това и от позицията си на почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителни места. Професор Кръстев е експерт на организацията, както и на ЮНЕСКО. Председател е на Асоциация за културен туризъм:

"Видин, който е изключително богат на културни ценности и пластове от различни епохи, в рамките на дълъг период от време, започващ от 50-те, 60-те години (на миналия век), систематически е унищожавал някои от своите ценности. Както се казва, режел е клона, на който стои. Крепостта "Бонония", която е единственият автентичен римски пласт, е била ликвидирана 60-те години, за да се строят жилища за градски първенци. Къщата на Жул Паскин, която е част от европейското наследство и приноса на Видин в европейската култура е била горе-долу по това време разрушена. След това тези обекти от европейския сецесион, за строителството на партийния дом е бил разрушен търговският дом и цялата улица. След това синагогата, един от бисерите на наследството на Видин е бил за съжаление оставен в плачевно състояние да рухне напълно.

Това са все белези на една липса на оценка, на една недооценка на това, което е било преди, т.е всеки мисли, че онова, което прави сега е най-важното. Това е точно липса на приемственост… Всеки път като, че ли започва отново. Ако не се разбере, че трябва да се уважава цялата история и всичко онова, което са създали предхождащите поколения, тази системна грешка няма да се ликвидира. Сега, в момента се възстановява синагогата. Ето това е един начин да се поправи тази грешка. Това е добър пример, защото показва как трябва да функционира една система за опазване. Тя включва централните органи, в случая е включено Министерството на културата, включва местните органи- помогнала е общината, включва еврейската общност, една религиозна общност, която е заинтересована от всичко това и включва този фод за градско развитие с участието на г-н Заимов. Виждате като се комбинират всички усилия, нещата се получават."

Институциите трябва да обединят усилията си, за да се популяризира културното наследство, коментира главният архитект на Видин Ангел Недялков. Отбеляза, че  на форума се дискутират теми, които решават проблемите на паметниците на културата, а Видин е от градовете с богато историческо наследство:

"Основната тема е културното наследство на град Видин. Както знаем, то е доста богато, но всъщност основната насока, в която се развива разговорът е населението на град Видин да разбере с какво богатство разполага, да го оцени. Общинското ръковдстово, всички институции, включително и държавните трябва да работят в насока да се популяризира културното наследство, за да може то да се оценява от гражданите на Видин и да не се унищожава."

Подготовката е за форума е повече от месец, а Видин е домакин именно заради историята си, отбеляза археологът Оля Миланова, която участва в дискусията.

"Всичко тръгна от посещението на един от основателите на Софийски дискусионен форум Петър Стойнов, който дойде да разгледа замъка "Баба Вида". От силното му впечатление, че замъкът е реставриран добре през 60-те години (на миналия век) и той реши, че при тази богата история, наслояване на епохи, тук е мястото да се проведе дискусия за архитектурните паметници."

"В България има едно наистина много богато културно наследство от различни епохи, както и архитектура от модерни времена. Има квартали и градове, които успяват да представят в нормалната им светлина."

"Явно в България законите са по-скоро да се предпазват самите исторически паметници, но по-малко заобикалящата ги среда"- е мнението на професор Елизабет Дюше, която също участва във форума. 

"Това, което намирам за интересно е тази смесица на стиловете, примерно като портата Стамбол и кметството. Това са различни стилове, които се намират общо взето на едно и също място. Виждаме как се наслагват от различни епохи различни културни пластове… Това, което е интересно е, че са спазени всички тези пространствени планове, разрешенията на пространството, разстоянието между историческия паметник и новите сгради. Намирам, че това е доста добре."