"Всъщност ние тествахме отношението към поредица провокативни твърдения, които да покажат какво е отношението към основни обществени регулатори: обществено мнение, закон, морал, държава, църква и така нататък, онези неща, които в общи линии регулират обществените отношения. Това изследване е част от една по-широка наша изследователска програма в последните няколко месеца, която се съсредоточава върху опит да обобщим какви сме ние 30 години след началото на пропазарните и продемократчини промени в страната. Затова и съвсем наскоро публикувахме данни за отношението на българите към самата демокрация. В скоро време ще публикуваме и данни по отношение на нагласите спрямо пазарното стопанство, а в хода на тази година ще направим и няколко дискусии, малко претенциозно ги кръстихме "Нова кръгла маса"… Оказа се, че българинът 30 години след началото на промените, като че ли е запазил усещането, че държавата е виновна за неговите проблеми. Разбира се, това усещане до голяма степен от случаите е вярно, но в друга голяма степен от случаите поражда тревога, тревогата, че като, че ли все още не сме до край адаптирани за едно общество, в което трябва да разчитаме на себе си, а не на държавата."
Според проучването на социологическата агенция обществото на практика е разделено на половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни. 46% го подкрепят, а на обратно мнение са 42%, а 12% не могат да кажат.
Според изследването "мнението на другите" е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57% са отговорили, че обръщат внимание на мнението на околните за тях:
"Ние погледнахме едно много любопитно твърдение, още, и то е да обърнем внимание на това, което мислят хората за мен. Оказа, че като, че ли и тук има поколенски разлики, но на на общественото мнение, на мнението на другите за нас се обръща сериозно внимание"- коментира Първан Симеонов.
Друг аспект от проучването е отношението законност и/или справедливост. 68% от участвалите в проучването са на мнение, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон:
"Това е един индикатор, който да провери дали ние държим на буквата на закона или пък сме склонни на отклонения в името на една по-генерална справедливост. Както и очаквах, болшинството от хората отговарят в името на малко по-абстрактната справедливост, а не толкова за буквата на закона. Това до някъде е стряскащо, защото означава, че мнозина са склонни да пренебрегнат законовите норми, когато не ги намират за справедливи" - отбеляза политологът.
Да се упреква държавата е типично за българина, коментира психологът Катя Райчева. Според нея причината за това е, че сме индивидуалисти:
"Всеки смята себе си за важен. Първо се грижи за себе си, да оправи собствените си неща и после, ако нещо не върви, смята, че държавата е виновна. Държавата всъщност сме ние, тези, които я изграждаме, но е много по-лесно да обвиняваш някой друг, който е имагинерен, хипотетично някъде далеч, където не можеш да го видиш, да го пипнеш… Такива са българите от край време. Може би това, че са индивидуалисти им е помогнало да оцеляват в трудни времена. Помогнало им е да съхранят българщината. Това ни е съхранило."
Според проучването на Центъра за обществени и политически изследвания 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях. Според психолога Катя Райчева това не е изненада и смята, че процентът е дори по-голям, особено в провинциален град като Видин:
"Тук мнението на другите е много важно. Всичко, което хората правят, го вършат с мисълта какво ще кажат другите, ако се облека по определен начин, ако отида на определено място, ако направя нещо. Винаги един от първите сигнали е какво ще кажат другите за мен. Смятам, че това също е много типично за българите. Те също много държат да се представят в добра светлина, което има и хубави страни. Човек, когато има стремеж и амбиция да се покаже в по-добра светлина, е добре, но от психологична гледна точка е лошо да си роб на това мнение и то да ти дава насоките в живота и да ти определя основните ценности и философска нагласа към живота."
На фона на останалите институции у нас, според проучването за обществените нагласи, Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие.
След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието, посочват от "Галъп интернешънъл".
Събрахме и мнения на видинчани по темата:
"Българинът в свикнал някой да се грижи за него, може би затова живее с такова самочувствие, че трябва държавата да отговаря за неговите постъпки... Разбира се, кой да обвиняваме друг. Това не е държава - няма управление, няма партия, младите хора избягаха какво правим ние тук, виждате ли какво става, пълна трагедия е... Не, не се изненадвам изобщо честно казано, може би и аз съм един от тях... Обвинявам определени институции, не цялата държава, защото са безхаберни в много отношения към гражданите... Просто няма управление... За мен няма институция в България, която да смятам за авторитетна, за огромно съжаление... В момента президента се опитва да бъде авторитетен, но репутацията му се съсипва от партиите..."
Чуйте звуковия файл!
Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е от сега. Влязлата в сила през 2024 "Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на..
Един ден преди 8 март екипът на Радио ВИДИН гостува в село Мокреш, община Вълчедръм. Разположението му е благоприятно - намира се в долина, на 19 км от Лом, на 7 км от Вълчедръм, на 50 км от Монтана. Землището заема близо 60 хиляди декара земя, които се обработват от големи арендатори. По-голяма част от нивите са на местните хора, които..
Докато за една част от обществото "последното убежище на негодника е именно патриотизмът", то за други "любовта към отечеството е действие на ясния разсъдък, а не на сляпа страст". В седмицата, в която отбелязахме 147-мата годишнина от освобождението на България, дискусиите за това кой е подходящият национален празник породиха още веднъж..
Инстинктът на българите е за повече ред в училищата, сочи проучване на агенция „Мяра“ . Според него, 84% са за въвеждането на оценка за дисциплина, а 83% за цялостна забрана на мобилни телефони в училище. 72% подкрепят въвеждането на униформи навсякъде сред учениците, съобщи социологът Яница Петкова . "Това, което показаха нашите данни, е..
България е подала искане за извънреден конвергентен доклад за Еврозоната , това обяви премиерът Росен Желязков . Още в зародиш новата власт обяви, че основен приоритет за нея е приемането на новата валута. "Има много стъпки, които България трябва да извърви, преди да стане ясно дали е готова за въвеждане на еврото. Конвергентният доклад..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението от османско владичество след Руско-турската война от 1877-78 г. На националния ни празник говорим с Яна Жекова и Петко Андреев- 11-к ласници от ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин. "3 март е Национален празник и олицетворява националния идеал и българската мечта", каза Яна Жекова. "За..
Правителството прие управленската си програма. Тя не е механичен сбор от приоритети на формациите в коалицията, а документ, който почива на политическа логика, обосноваха се от Четворната коалиция. Визията за управлението на страната е в посока развитие на модерна, демократична и правова държава с ефективни институции, висок жизнен стандарт,..