Владимир Цветков- за риболова и чувството да държиш четка в ръка

Днес в "Думата имат старейшините" ви представяме Владимир Цветков- ръководител на риболовния клуб към ловно- рибарското дружество в Монтана, един от инициаторите на училището по риболов "Синьо лято". Владимир Цветков е роден в село Славотин, община Монтана. Живял е там до 6 клас. След това се мести да живее в град Монтана. На малко по- късен етап животът му за по- дълго време се свързва с големия язовир.

"От дете съм рибар. Всичките деца на село някога бяха рибари. Момче, което не ловеше риба и не играеш футбол, беше човек втора ръка", връща се към детските си години Владимир Цветков.

Завършил е учителски институт със специалност "Рисуване". Дълги години е бил художник- в "Автобусни превози" и в Младежки дом- Монтана.

"Което тогава беше едно страхотно място. На нас някога ни беше много лесно. Всичко минаваше тогава през Младежкия дом. Като художник можех да правя горе-долу каквото си поискам и затова почти винаги имаше достатъчно пари. Въпросът беше нещо да се измисли, нещо да се направи."

Най- близките му приятели остават риболовците:

"Повече от 40 години риболова го извършвам с лодка, просто съм се сраснал с нея. Досега съм сменил над 35 лодки, защото на рибаря никога не му достига, следващата ще бъде и по-добра. С лодка, първо, може да отидеш там, където си решил. Покрай големия язовир, така и не се направиха пътища, това е едно страхотно място, за какво ли не, включително и за бизнес. Той си остана диво място единствено с тези пътища, които са направени, за да се върши някаква работа и оттук нататък всичко са кози пътеки, прекарани от рибари."

Сега за рисуване почти не му остава време, заради риболова и другите ангажименти, свързани с работа.

"От над 25 години имам собствена печатница. Там се занимаваме с предпечат, измисляне на неща, до известна степен това ми дава удовлетвореност. Почти винаги съм се занимавал с графика и промишлена графика. Дълги години бях известен с това, че се занимавам с базари, за които имам собствени конструкции, работех по софийски изложби и т.н. Чувството да държиш четка в ръка е нещо съвсем различно. За съжаление имам много малко време и тръгването в други посоки. Повече тръпката, като че ли остана към лодката."

Като човек на изкуството, сетивата, с които възприема света, са по-изострени и:

"Винаги съм имал едно чувство за справедливост и така винаги съм казвал, трябва красота, но и справедливост. Ако това чувство е наранено, това не води до добро. Повечето от нашите сънародници, които отидоха някъде да работят, да се препитават, те не са само за парите, в България има достатъчно места за изкарване на пари. Но точно това чувство за ред и справедливост, което го виждат там, тук им е нарушено. Това трябва да се обърне и затова тези инициативи ги правим в тази посока- за честност и справедливост. Към малките се отнасям като съвсем равностойни, като хора, които често знаят даже много повече от нас. Аз не знам много неща, които внука ми ги знае. Опитвам се да му обърна погледа и в друга посока, да погледне това, което става тук и в някой момент да почне да го променя."

Владимир Цветков може и да е спрял с рисуването, но всеки път, когато излиза с лодка в язовира, вижда нещо ново и красиво, което предишния път не е успял да забележи. Това е като един вид рисуване в съзнанието- без четка и бои, а с реални цветове, казва Владимир.