Детството
"Детството ми е свързано със село Гъмзово, там израснах и смея да твърдя, че съм от децата с късмет, защото израснах в голямо семейство, с четири поколения. Моят дядо беше прекрасен разказвач и ни разказваше за Тимошкото въстание. В Гъмзово имаше всичко - имахме добро училище, в което получавахме добро образование, с интелигентни учители, имахме читалищна дейност, изключително богата. Ние, децата, участвахме във всички тези дейности. Имаше певчески групи, за малките, за възрастните, имаше танцови състави, имаше театрални представления. Майка ми повече от 30 години беше библиотекар в читалището и всъщност аз съм израснала в библиотеката. Много книги съм изчела, защото атмосферата предполага към това. Най-ярките ми спомени са свързани с гъмзовското хоро, което беше в неделните дни. Тези хора бяха празникът на селото. Тези хора влязоха в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО."
Училището
"Най-запомнящата се за мен личност беше първата ми учителка Величка Цокова, беше изключително сериозен, строг човек, взискателен към всички, и от време на време ме натоварваше със задачата аз да поема нейните функции. В трети клас ме накара да преподавам урока за прилагателно име. До края на първия срок в 11 клас се колебаех какво да кандидатствам. Дали българска филология или музикалната академия в Пловдив, където се опитваше да ме насочи моята учителка по пиано Румяна Гайдарова. Взех решение моята професия да бъде свързана с литературното изкуство, тъй като изпитвам ужасяваща сценична треска. Излизането за мен на сцена е сериозно предизвикателство."
Университета
"Веднага ме приеха във Великотърновския университет, българска филология. А защо във Велико Търново, защото това беше любимият ми град. Няма друг град в България, подобен на Търново. Неговата атмосфера е незаменима. Тази специалност ми даде изключително много, защото преподавателите успяваха да ни впечатлят и да разтворят дверите към необятното познание. Дипломната ми работа беше върху романа на Андрей Бели "Петербург" като шедьовър на символистическата поетика."
Професионален път
"22 години работя като учител, никога не съм прекъсвала трудовия си стаж. Първата година преподавах в училището в село Чупрене. Мисля, че малките селски училища си имат своето очарование. Децата там са по-скромни и с повече уважение към учителя подхождат. Не бива да пренебрегваме тези училища и децата, които учат в тях."
Съвременното училище
"Това е болна тема. Липсата на дисциплина се дължи на липсата на ефективни санкции. От дълги години такива санкции няма в българското училище и това е причина за ниското ниво на дисциплина. Тези санкции трябва да са насочени не толкова към децата, тъй като те са непълнолетни, а към техните родители. Ролята на българския учител е сложна. От една страна обществото гласува доверие на учителя, от друга страна същото това общество гледа на учителя с огромна доза недоверие. И в това е парадоксът. Има един доста сериозен процент хора, които се отнасят пренебрежително към учителската професия и изпращат децата си на училище, защото образованието е задължително и за да не им бъде наложена финансова санкция. Това е грубата истина, колкото и да се опитваме да я крием.
Това може да се промени, първо, като се почне от реорганизацията на самото училище. Първо, класовете трябва да са с двойно по-малко деца. Сега е невъзможно да се работи с големи класове. Второ, да се открие онова златно зрънце, от което ще покълне житцето. И класовете да се формират не въз основа на възрастовия принцип, а в зависимост от реалните знания на всяко едно от децата. И да се отчитат индивидуалните предпочитания на децата. Просто трябва да се обучават в класове, в които принципът да е в зависимост от нивото на знанията на децата и от техните предпочитания."
Творчеството
"Доста късно си повярвах донякъде. Може би едва на 35 годишна възраст си позволих да покажа нещо свое. Започнах с разкази в конкурси. Участвах с разказ, който беше написан преди 10 години. Един дълъг период от време криех тези си занимания. Човек трябва да е убеден, че това, което прави, е наистина стойностно и смислено. Дисциплинираният човек е бъдещ успешен човек. Надявам се да се възродят ценностите, свързани с нашите герои, ценностите като достойнство, чест, почтеност. Надявам се това връщане назад да бъде основата, върху която бъдещият човек да стъпи и да изгради едно по-достойно бъдеще за себе си и за децата си."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист Луиджи Бокерини . Следват Жан Батист Люли и Te Deum , Йохан Себастиан Бах - Air , Йозеф Хайдн с ораторията..
Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..
Намираме повод в Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..
Спектакъл с дронове, вечерни концерти и десетки събития са част от програмата на Ботеви дни 2024 година. За врачани поредицата от празнични дни са нещо повече от традиция и това си проличава от програмата за честването им през тази година. Тазгодишната програма на Ботеви дни е изключително богата - в нея влизат 38 събития, които са от основната..
"Носии на бъдещето" е името на най-добрата бизнес идея в Националното състезание по предприемачество, провело се в Свищов, която спечели първо място. Създател на идеята е дванадесетокласничката Катерина Домб и от Финансово-стопанската професионална гимназия "Васил Левски" в Монтана и нейните съотборници от ПГ по икономика в Русе, Хасково и..
Две са поставените пейки в заградено пространство за разходка на кучета в парка "Владикина бахча". На тях могат да сядат стопаните, дошли с любимците си. Потърсихме мнението на ползващите пространството, за да разберем имат ли забележки или предложения за него: "Моето мнение, че заграждението не е направено като хората. Част от..
В много лошо и дори опасно състояние е третокласният път, който води от ГКПП "Връшка чука" към село Киреево. Пътят води към Е79 до Димово и Белоградчик. Опасни са банкетите и канавките, които са доста дълбоки и създават опасност от пропадане на леки коли. Проблемният участък е с дължина около 4 км. Оказва се, че лошото състояние на..