Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Рогозен- за славното минало и тъжното настояще

Жителите: Софиянци ни завиждат за спокойствието, но на нас ни идва в повече

Днес гостуваме на врачанското село Рогозен, за да разберем как живеят местните и помогнал ли е фактът, че през 1985 година тук бе намерено най-голямото тракийско съкровище в България, определено още тогава като находката на века.


Селото е част от община Вълчедръм. Разположено е край река Бързина, на километър от изградения тук язовир Рогозен.

СнимкаЗа произхода на името му съществуват две версии. Според едната, то идва от изработваните тук в миналото рогозки, а според другата- от бръмбарите рогачи, с които била пълна съществувалата преди години тук гора.

СнимкаВ края на миналия век малкото селце става изключително популярно, заради случайно намереното тук съкровище от времето на траките трибали. Рогозенското съкровище тежи повече от 20 кг и се състои от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлатени. Датировката им е сравнително широка- от края на VI до първата половина на IV век пр.Хр. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет на тракийската култура. Открито е на двe части. Първата част от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 г. в двор на къща. В началото на следващата година в същия двор на 4 метра Снимкаразстояние от първия куп археолози откриват и останалите части.

Днес въпросите са много: Какво става с намерението да бъде открит местен Посетителски център с реплики на съкровището? Какво искат жителите на селото за популяризирането му, какви условия за селски, културен или приключенски туризъм има тук? Какво е състоянието на местното училище и детската градина, има ли условия за живот и труд за младите хора или те вече отдавна са емигрирали? СнимкаУспява ли местната власт да се справи сама с проблемите в селото или зависи изцяло от решенията на общинската администрация? Различава ли се животът в това село с богато минало от този в другите села от Северозапада?

Отговорите на тези и други въпроси потърси Генади Вельов от местните жители:

"Нямаме проблеми- селото ни си е хубаво... Тъпотия, безработица, безпаричие- това е положението в това село. На 55 години съм, а от 12-13 години съм безработен на едни 54 лева, уж помощи... Основният проблем на селото е безработицата. Останалите идват от него. Когато няма къде  да работиш, за да се издържаш, за какъв живот говорим... По принцип нашата община е една от най-бедните в Северозападна България. За Хайредин програми няма. СнимкаКакво може да се очаква и за едно малко село в нея. Тук от 1-ви април бяха пуснали по програма две - три работни места, но се оказа, че са само за хора с ТЕЛК. Понякога пускат и за младите до 29 години. Ами за нас- хората пред пенсия, какво се прави. Ние как ще се пенсионираме. Нали искат да не им тежим... Имам син на 24 години, 4 години вече не съм му виждал очите. Замина за Англия и ми вика- "Тате, не искам и да чуя за България"... Добре че наскоро ни беше събора, та имаше някаква живинка в селото. Иначе от понеделник до петък не можеш да видиш жива душа по улиците- пустош. Нищо се не прави в момента, нищо не се подновява, изключено е и да  направят...Трудностите са много, защото някои от хората тук не искат да работят, защото предпочитат да са на помощи. Само реват за работа, а не искат да работят. Говори се, че безработицата е голяма, а аз не мога да си намеря работници за фермата. Аз съм земеделски производител, вдовица съм с две дъщери студентки. Питате ли как се издържа, при такива ниски изкупни цени на животните. Миналата година имах един козар, който издържа 10 дни и се върна пак в Бюрото по труда и продължава да си взима помощи. Няма никакви наказания. Дори не можех и да го уволня, защото имал право да ме съди. Затова го освободих по взаимно съгласие... Младите хора са малко- забегнаха по София и Враца. Някакви програми пускат, дето седят сутрин под едната сянка, след обяд пък- под другата. Взимат си минималната заплата и никой не може да ги накара да работят... Аз вече съм преминал 80-те, какво да ти кажа- не е добре. Няма хора. Всички избягаха по държавите, защото тук няма никакви предприятия... Искаме да бъде открит един музей за съкровището в селото. Чакаме от 10 години- персонал има, а него хем го има, хем го няма. Ей го е там в бъзето. Няма кой да го оправи. Трябваше да е отворен още преди 6 години... Животът тук е като на село. От 3 000 души са останали 1 200 или по-малко. Но пък иначе е приятно- като в градче е. Идва някой таксиметров шофьор и каже-"Еее, тук е много хубаво", ама като мръднеш встрани и се разбере- мъка... Северозападнала България сме. Нищо не е като хората. Ей там са построили сграда, където щяха да излагат реплика на съкровището, т.е. фалшификат ще изработят да го сложат там. Ама няма кой да го гледа тук това съкровище... С една дума- няма полиция нощем, от кабелните оператори няма кой да ти отговори при проблем, ЧЕЗ и те нощем Снимкасформират група, т.е., няма дежурни. Иначе е приятно за възрастни хора през лятото. Тук сума ти му народ си идва през топлите месеци, престоява и си бяга после в града... Имаме църква. Един местен като се върна от Америка дари 3 000 долара да я ремонтират. Църква имаме, но поп нямаме, идва от друго село... Младите работят по програми. Копаят ето тия плочки. От 10-тина и повече години гледам, че ги копаят, но те повече не стават. Бият с мотиките по тревата. Но има и такива, които работят на полето. В селото има няколко арендатори. Тук всичката земя се обработва и няма пусто място... Младите хора вече ги няма тук. Останали сме 5-6 човека, работа почти няма. След като събора свърши, тук сякаш е паднала бомба- няма Снимканикой. Така си живеем тук- спокойно. Понякога хора от София ни завиждат за това спокойствие, но на нас ни идва в повече. Направо изнервящо спокойно е. Селото е с историческо значение за държавата, а е на път да изчезне. Аз съм тракторист, но повечето ми връстници са на борсата или на социални помощи. Тук е само това. Кметовете работят само за избирателите, не за изграждане на нещо. Предизборни агитации сега предстоят. Започват да обещават, че ще оправят селото, ще върнат младите, работни места ще има. За политиците всичко е перфектно, но за обикновения човек не е така. Истината е много по-сериозна, защото нещата отиват на зле. Трябва да се работи реално за хората, защото точно ние сме държавата, а не политиците...
 

Защо едно село, в което е намерено най-голямото тракийско съкровище в пределите на България е на път да изчезне, както твърдят местните и какво отговори кметът, Иван Бешировски, чуйте в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00