Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Ирена Цветкова: Осъдена съм не само да пиша, но и да обичам

Снимка: Радио Видин
Днес в нашия северозападен "Калейдоскоп" гостува поетесата Ирена Цветкова. Поводът за нейното идване във Видин е представяне на поредната ѝ стихосбирка "Присъда: Любов".  Усмихната и лъчезарна, по детски радваща се на нашата среща - такава видях Ирена. Тя живее в Плевен. Родена е в близкото градче Тръстеник. След завършване на средното си образование в руската гимназия в град Плевен, продължава да учи предучилищна и начална училищна педагогика във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Започва работа като детски учител и продължава да работи тази професия, която ѝ е на сърце. От дете пише. Създава стихотворения, есета, статии. Издава две поетични книги "Невидими сълзи" и "Обречени души". Членува в дружеството на писателите в град Плевен.


Детството
"Детството  остава незабравими спомени и следа завинаги, до сетния ни дъх. В това малко спокойно градче Тръстеник съм се родила, живяла и учила до 7 клас. Ходех на кръжок по изобразително изкуство, участвах в естрадно-сатиричен състав, пеех в групи за народни песни, за туристически песни, за руски песни. Много хубави и топли преживявания имам от семейните празници, събирахме се около трапезата. Баба и дядо бяха любители на старата градска песен. Беше много приятно и задушевно. Играехме много игри навън, на ластик, на фунийки, на жуменка. На днешните деца като че ли им липсва това движение на въздух. Аз бях щастливо дете, тъй като ме обгрижваха не само любящи майка и баща, но и двама дядовци и две баби. Те ме научиха на стриктност, на отговорност, да бъда добра. Тази топлина и този усет към красивото са ми дадени от моя баща и аз съм му благодарна."


Училището

"Аз бях много стриктна ученичка, много пишех, ходех в библиотеките.  Като ученичка съм ходила три пъти в СССР. Два пъти на лагер и един път с моята майка, която беше спечелила една литературна награда. Пазя прекрасни спомени от този лагер с невероятна атмосфера с хиляди деца. Силата ми беше в българския език и литературата.  Към педагогиката се насочих съвсем случайно, исках да следвам журналистика, но не можаха да се осъществят нещата. Записах педагогика в колежа в Плевен. Благодарение на това, че завърших, аз успях да намеря професионалното си поприще. Защото днес разбирам, поезията ми е в кръвта, но с нея не може да се живее. В последната година се случи щастливото събитие - забременях и впоследствие родих моята прекрасна дъщеря Флоранс, която много обичам и е смисълът на живота ми. Съхранила съм детството в мен със сигурност. "


Работата с деца
"Стремя се да съхраня златната среда. Да имат децата респект към мен като учител, но същевременно да не чувстват страх, а да ме чувстват като приятел. Децата дават много топлина, дават заряд, който те мотивира да работиш с желание. Децата са много крехки и когато се подхожда към тях по-грубо, това остава лоша следа в емоционален план, а учителите са хората, които са най-близко до децата след семейната среда. "


Творчеството

"40 години писане, като напоследък пиша почти всеки ден. Писането на поезия е нещо, което ме зарежда положително, изважда ме от сивото ежедневие, спасява ме от проблемите. Пиша за удоволствие, но пиша и от вътрешна потребност, която ме изгаря буквално. Пиша на всякакви теми, по всяко време. Може да съм в градския транспорт, на улицата, вкъщи. Музата ме връхлита и аз сътворявам стихотворения за 10-15 минути. Сякаш някой ми ги диктува. Първата книга "Невидими сълзи" посветих на моя любим татко, Цветко. Той беше голям естет, илюстрациите в книгата са негово дело. При мен желанието да пиша идва като малка искра и се разпалва до буен огън. Релаксирам чрез поезията. "


Животните
"До ден днешен имам котенца вкъщи, грижа се за бездомни кучета, намирала съм много домове за тях, лекувала съм, ваксинирала съм, храня, обезпаразитявам, с каквото мога помагам. За мен животните са в много случаи по-добронамерени от някои хора. Книгата "Обречени души" е издадена през 2017 г в нея намериха място  стихотворения по действителни случаи на животинки в България, починали или малтретирани. Тема, която ме вълнува и до ден днешен. Поводът за тази книга беше случаят с кученцето Мима от град Дряново, на което садист отряза 4-те лапички. Тази книга събуди голям интерес сред хората, които обичат животните. "


Присъда: Любов

"Това е новата ми рожба в книжно тяло, всеки човек според мен е осъден да обича. Аз не виждам нищо странно в това да не сме безразлични и забързани. Може да се обърнем встрани и да подадем ръка. Относно книгата - аз мисля, че съм осъдена не само да пиша, но и да обичам, защото така съм възпитана, това е до възпитание, до ген, до ценностна система. Животът е миг, който ние трябва да изживеем пълноценно, по начин, по който ни прави удовлетворени и щастливи. Важното за мен е да живея достоен живот, да си лягам спокойна, когато залезът ме докосне."


Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 27 април 2025 година

"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на видинската..

публикувано на 27.04.25 в 16:34

Силата на Възкресение Христово дава сила на вярата

Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..

публикувано на 27.04.25 в 08:00

Вазата като "ухание" за дом

Вазите носят "ухание" за дом. Да, те са за цветя, но може да бъдат и приятен спомен от посетена от вас туристическа дестинация, скъп подарък или напомняне за скъп човек.  Над 100 вази от дърво, стъкло, керамика и порцелан има в колекцията си видинчанката Зоя Младенова. Като бивша учителка тя е получавала много подаръци, но най-скъпите на..

публикувано на 25.04.25 в 16:25

Отбелязваме Световния на младежите доброволци

Всяка година на 25-ти април отбелязваме Световния ден на младежите доброволци . На този ден искаме да използваме възможността да се преклоним пред енергията, вдъхновението и добротата, с които младите хора по целия свят променят средата около себе си. Това не е просто ден, а символ на желанието за действие, солидарност и отговорност...

публикувано на 25.04.25 в 16:00

"Едно" на 25 април 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" през настоящия месец, както и предстоящите през прояви.  На първи април в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на шегата. Празникът не е официален, но е добил популярност в много държави,..

публикувано на 25.04.25 в 15:36

Айра и Коки - съвместното съжителество на куче и котка

Всички са чували израза "като куче и котка" - синоним на взаимна неприязън и непоносимост. От друга страна- мрежата изобилства със снимки и клипове на кучета и котета, които се гушкат едно в друго и видимо се чувстват добре заедно. Затова няма начин да разберете можете ли да отглеждате куче и котка в дома си, докато не пробвате. Според..

публикувано на 25.04.25 в 15:30

Северозападни маршрути за почивните дни

Със затоплянето на времето в почивните си дни много хора  предпочитат да се откъснат от работата и градската среда и да разпуснат, като отидат на кратка разходка извън града или пък на уикенд- пътешествие. Смяната на обстановката и разходките сред природата са сред нещата, които могат да ни отпуснат, да изчистят съзнанието ни от ежедневния стрес и..

публикувано на 25.04.25 в 11:42