Учителят Ася Пешева: Предизвикателство за мен е да направя образованието ценност за децата

Ася Пешева в ''Калейдоскоп'', 25.05.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Много видинчани познават Ася Пешева като начален учител в ОУ "Иван Вазов" във Видин, където тя работи от много години. Животът й я среща с много ученици, с техните желания, мечти, успехи и неуспехи. И от позицията на своя професионален опит е убедена, че ролята на учителя е да помогне на детето да открие себе си, силата в себе си, най-добрите си качества и да го направи търсещо, знаещо, можещо.

Ася Пешева е родена във Видин, първите си седем години живее в село Синаговци, където я гледат баба ѝ дядо ѝ. Започва първи клас в начално училище "Климент Охридски" във Видин. Продължава да учи в Математическата гимназия, която тогава за първа година прави ранен прием на деца след начално образование. Това решение взима под влияние на баща си, който е учител по математика. След седми клас отново се явява на изпит за прием в математическата гимназия и е приета. Завършва успешно видинската математическа гимназия през 1986 година. След 11 клас кандидатства "Начална училищна педагогика" в Благоевград в Югозападен университет и е приета като редовен студент.

На втората година от следването си се омъжва за своя съученик Стилиян Пешев и се прехвърля да учи в София. Завършва "Начална училищна педагогика" в Софийския университет. В София се раждат и двете ѝ деца - Антон и Поли. Започва работа като учител в село Каленик, в смесен клас. По-късно продължава работа във Видин в ОУ "Иван Вазов", където работи и до днес. Представител е на синдиката на българските учители към КНСБ и председател на синдикалната организация в ОУ "Иван Вазов".

Детството
"Моят дядо Асен, на него съм кръстена, за него бях всичко и за мен това беше най-добрият човек. Много го обичам. Моят баща беше математик и реши, че и аз трябва да стана математик. И така започнах в Математическата. Обичам математиката, но не ми е страст. Но много задачи решавах. Защото когато се прибирах вкъщи, той ме питаше "Изпитваха ли те по математика?", другите предмети не го интересуваха.
Всички познаваха Пенко Христов... аз много се стараех, за да не го изложа. Решавахме задачи и се справях добре. Но страстта ми беше литературата."

Математическата гимназия
"Математическата гимназия я свързвам със страхотните приятели, с които останахме приятели и до днес. Наши учители казват, че такъв випуск като нашия няма. Всички са успели и реализирали се хора. И запазихме контактите си. Помагаме си. Кандидатстването ми също е свързано с моя баща. Той искаше да стана учител по математика. В началото не смеех да оспорвам това и започнах подготовката за специалност "Математика". Колкото повече наближаваше краят на учебната година, толкова повече осъзнавах, че трябва да се противопоставя на това нещо. В крайна сметка реших, че животът е мой и че не искам цял живот да правя нещо, което не е моето. Успях да събера сили и да му кажа. Не че беше страшен, но не исках да го наранявам. И той действително се нарани и много тежко прие всичко това. Аз исках да кандидатствам с литература."

Любовта
"Математическата гимназия свързвам и с любовта, защото там срещнах любовта на моя живот. На един чин седяхме с моя настоящ съпруг Стилиян Пешев. И така от един чин вече 32 години заедно. Но Благоевград остана в сърцето ми. Моята първа учителка Василка Тодорова беше от Гоцеделчевско. Тя донесе духа на македонската музика, на македонския фолклор, научиха ме да пея македонски песни. Така тази музика и тази душевност влязоха в мен още в детството... От София се прибрахме с две дипломи за висше образование и с две деца."

Работата
"Започнах работа в Каленик. За мен беше голямо предизвикателство, защото имаше слети класове, в един час работиш в три класа: първи, трети и четвърти. Но беше много интересно. Това бяха деца, които не знаеха да пишат, не знаеха да четат. Въпреки че трудно се работеше с тях, те имаха желание да посещават училище. Доста деца израснаха заедно с мен. Взаимно се учим всеки ден. Най-голямата предимство на нашата професия е да се срещаш с толкова различни индивидуалности. В първия учебен ден им казвам: "Това сме всички ние, 1 б клас: деца, родители, баби, дядовци." Знанието винаги можеш да го получиш, но най-важното е да се научат да бъдат добри хора. Добротата и човечността се учат с примери от най-ранна детска възраст."

Бездомните животни
"Аз от около десет години се занимавам с уличните животни, освен с моите у дома. Хората са казали, че в отношението на детето към животното можеш да разбереш как ще се отнася и към хората и какъв човек е, какво е заложено в него. Децата знаят за тази моя дейност и я подкрепят. Тази година с четвъртокласниците по тяхна идея направихме касичка за бездомните и болни животни. Защото лечението при животните, както и при хората, е много скъпо , храната също е доста скъпа. Само за няколко седмици децата събраха 170 лв. Две от моите деца осиновиха две котета, спасени от мен. И сега те са им домашни любимци. И така, привличам децата към тази кауза, защото тези животни са около нас. Много страшно е, ако ги подминаваме, особено, ако са бедстващи. Осъзнах, че проблемът сме ние самите, защото приюти има, сдружения има, добри хора и дарители има, осиновители има, но има много безотговорни хора, които изхвърлят постоянно на улицата свои животни. Няма я културата в нашето общество на грижа за домашните животни и отговорността, и оттук идват проблемите."

Знанието и учителят
"Днес знанието лесно се достига. Ролята на учителя е да научи детето да отсява най-стойностното от цялата информация. Да помогне на детето да открие себе си, силата в себе си, най-силните си качества, децата някак си се лутат. Образованието днес е приоритет на правителството и това се усеща във всяко училище. Образованието постоянно се променя и така трябва да бъде. Учителят вече се чува, тоест взимат се под внимание неговите забележки. Ако говорим за начален етап все още не сме преминали целия цикъл. Учебният материал е леко променен. Но пък и децата са различни, те идват в първи клас пишещи. Промените показаха, че най-важен си остава учителят. Промяната ще дойде с младия учител. И дано дойдат тези млади учители, защото са много малко, за съжаление. Най-голямото предизвикателство за учителя е да направи образованието за децата ценност, да ги накара да го търсят, да разберат, че от това има смисъл. Днешните деца имат добро бъдеще, ако са целеустремени и знаят какво искат да постигнат в живота си. Убедена съм, че моите ученици ще успеят, защото са много, защото са много знаещи, можещи, търсещи и вярвам в тях."

Животът
"Живота го възприемам като подарък и като приключение. Радвам се на всеки ден и благодаря за него. И в най-лошото търся доброто. Така живея и така възприемам живота като цяло. Семейството е най-важното нещо в живота ми, както и любовта. Любовта е водеща сила при мен."

Повече може да чуете в звуковия файл

Споделете

Учителят Ася Пешева: Предизвикателство за мен е да направя образованието ценност за децата

"Неделник" от 1 декември 2024 година

Господ е невидим за телесните, но видим за духовните човешки очи

Сдружението "Врачанските къщи" става на 4 години

Готови ли сте за "Убийства в Грейт Дидлинг"

Сали и Кори - котки с рок имена от Враца

Танцов клуб "Шарения" представя юбилеен концерт в Козлодуй

Ден без покупки - възможно ли е?

За БНР

Радио Видин