Генади Вельов провери какъв е животът на местните, стигат ли им заплатите и пенсиите, как се справят с поскъпването и доволни ли са от жизнения си стандарт точно по времето, когато в селския клон на пощата по-възрастните жители чакаха да получат пенсиите си:
"Какъв живот тук на село? Живеем ден за ден. Останахме малко, а се клеветим много. Ето сега сме излезли тук за пенсиите и ще чакаме до обед да си вземем парите. Проблеми- колкото щеш... Тук съм от 15 години, а за това време са се родили само 3 деца. Ако взема да ги броя, повече от 50 души са измрели. Постепенно се топиме, топиме и краят е ясен. След 10 години, на 50 къщи само един комин ще пуши...
Аптека нямаме, лекар идва от Вършец два пъти в седмицата- кога дойде, кога не дойде. Нямаме дърводелец, нямаме и шивач. Защо? Защото, ако започне някой да прави нещо, 100 души ще минат и ще кажат: "Баш ти ли почна бе? От това няма да стане нищо. Направи така, направи иначе", акъл да ти дават. Ама няма да се хванат и да рекат: "Ей, дай да му помогнем на този да свърши нещо работа, че ще имаме кяр". Не- ние вардиме да се не издигне някой над нашето ниво... Един с един се не водиме и се не караме. Първата 
ни работа е да кажем: "Това няма да стане". Второ- все не ни харесва свършеното. Ако трябва да направим тази козирка така, ще кажат: А не може ли да е на другата страна?"...
Този салон горе е правен с общ труд. Тази сграда, също. Имаме си клуб на пенсионера. Събираме се там на раздумка и благи лакардии. Пак така го направихме. Сега обаче да идеш до комшията за два лева, или ще каже: "Нямам", или ще каже: "Чакай да питам жената", или ще пита: "Кога ще ми ги върнеш", или 330 други причини ще има, за да ти откаже...
Природата тук е хубава, ама ние не сме. Наклевети ме тук един, че съм имал ракия, дойде полицията и ми взе 110 литра. Митницата състави акт и сега трябва да ходя във Враца да видя колко са ме глобили. Останахме малко народ и един друг се клеветим... Проблеми с малцинствата нямаме, защото такива в селото няма. Чисти българи сме си, макар че ни наричат турци, защото навремето тук е имало 300 турски къщи...
Какво да кажа- пуснали тук животните да пасат в градинката. Никой нищо не пази... Млади къде ще има. Всички са в града, защото там има работа. Тук дето имаме 4-5 младежи, това всичко се е пропило и гледа да докачи някой лев. За старите пък какво да кажа- всичко е с патерици... 3-4 професора са излезли от това село... Нямаме никакъв проблем. На нас всичко ни е наред. Копаем си градинките, садим си бобец и връзваме двата края. Работили сме по петдесетина години и пенсии добри взимаме - има-няма 200 лева... Как живеем ли, ами питайте кмета..."
А какво каза за живота в селото кметът Валери Тодоров, както и каква е връзката на Йордан Радичков с Черкаски и какво разказват местните за него- в звуковия файл.
Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..
В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..
Разкъсана облачност
Ясно