Село Студено буче - пазител на автентичния фолклор

Днес гостуваме  на хората в монтанското село Студено буче. Село, което е само на пет километра от Монтана, а в същото време жителите му, които нямат собствен транспорт, трудно се  придвижват до областния град. Причината е липсата на обществен транспорт, автобуси не идват заради лошите пътища. Това е болката на всички местни хора, с които разговаряхме.

Общата площ на землището на селото е около 25 хиляди декара, като обработваема от нея е 16 800 декара. То е много богато с подпочвени води. Рядкост са къщите в селото без кладенци, или както там се наричат "герани". Студено буче както повечето села преди години е било голямо, сега въпреки близостта си до областния град, запустява. В селото живеят повече възрастни хора, повечето са над 65 години. Има и деца, те ,обаче, учат в близкия областен град Монтана. В селото има магазини, читалище, църква, която е ремонтирана наскоро, кметство, чешма.

На въпроса как се живее на село и кой е основният проблем, който тревожи местните хора, те споделят: "За сега селото ни е в бедно състояние, път нямаме, много ни е лош пътя, автобуси нямаме, пенсионери сме няма как да отиваме в болницата. Нищо не става от нас. Шосето да направят. Е, как ще имаме автобуси, като имаме дупки. Иначе сме много добре, празнуваме всички празници."

Кмет на селото е Петър Александров Петров, който е родом от селото. Той е запознат с проблемите и се опитва да ги решава, доколкото е възможно.  Говорейки за проблемите, които съществуват в село Студено буче, кметът Петър Александров подчертава ,че основният проблем е пътят:

"Проблемът ни е пътят и транспортът. И като добавим и това, че нямаме и транспорт, хората ходят със собствени коли, уговарят се, пътуват с една кола. Хората се издържат от пенсия, а по-младите пътуват до Монтана и там работят. Тук хората са добри хора и много обичаме да ходим на различни изяви по села и градове. Гостоприемни сме. Идват гости от различни държави по случай празника на Монтана, Свети Дух. Поддържаме темпото и живината в селото... Иначе всички обществени сгради са ремонтирани - черква, площада, читалището, кметството, гробищния парк. В момента правим заграждането на гробищния парк. Престъпността е в рамките на нормалното, познаваме си се кой обича да пипа. Нямаме кражби по домовете...  За съжаление няма работа в селото. Имаше кооперация "Агротруд", докато тя работеше имаше база, трактористи и 5-6 семейства се изхранваха. Предимно хората ходят в Монтана. През 2008 година се закриха и училището и детската градина. Имаме 40 деца, които пътуват с автобус до Монтана. И работните места са там. 6 човека имам по програма за 14- дневки работят по почистване на улици, гробищен парк. Едно време имахме и за озеленяване, но ги спряха тези програми. 14 човека получават всеки ден храна по програма "Топъл обяд"... Кражби няма, но няма и работа за местните хора, които са принудени да пътуват със собствен транспорт до Монтана и там да работят. Винаги има бракониери в гората, те са роми. Постоянно на работа полицай нямаме, такъв идва от Монтана в определени дни, ако има жалби и оплаквания. Черквата ни е в много добро състояние. Отец Ангел идва на празника Свети Архангел Михаил, празника на черквата. Тази година дадохме и курбан чорба на населението."

Жителите на селото макар че са над 65 години, не отстъпват по нищо на младите, особено за нещата, свързани с празници, концерти, културен живот. Жените се опитват да съхраняват народните традиции и да запазват и предават обичаите на своите деца и внуци. Севдалинка Цекова е председател на читалището в селото, тя разказва за дейността на читалището, което е построено през 1923 година и съхранява българския дух на хората в селото. През годините е имало много певчески групи, танцов състав. От 2009 година активността на читалището се възражда. Самодейките репетират активно и го правят с желание.

"Искаме да предадем на поколението това, което е било едно време. Нашите песни са от автентичния фолклор. Преди години участвахме в един проект и се класирахме на трето място, така посетихме Крайова. Зарадваха ни с новината, че ще ни направят носии и това е нещо много за нас. Имаме детска танцова група." 

Всички жители на селото идват в пенсионерския клуб, в него се събират на раздумка, за разтуха, споделят свои радости и скърби.  Председател на пенсионерския клуб е Стоянка Целова Павлова, тя сподели за работата на клуба и необходимостта от него:

"Клубът е действащ, всяка сутрин клубът е отворен. Обменяме приказки, кой какво правил, поговорим си, почерпим се. Участваме в певческата група, повечето от певческата група са от клуба на пенсионера. Ходим на екскурзии, на море.“

Храмът "Свети Архангел Михаил" също е действащ и събира на църковни празници жителите и гостите на селото. Георги се грижи за храма. Преди две години му е направен основен ремонт и в момента е в много добро състояние. Има посещаемост, прави се курбан по време на празника. Вярващи хора има, сред тях има и млади хора.