Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мариолга Цветкова: Най-важното е да оставиш следа след себе си

Мариолга Цветкова
Снимка: Личен архив


В днешния "Калейдоскоп" имаме среща с Мариолга Цветкова,  една обикновена българска жена с уникално  име, която с гордост си спомня за древната история на своята фамилия. 

Мариолга е родена в известния род Бояджийски в Ловеч през 1947 година на 5 октомври. Любовта ѝ към нейния съпруг я води в крайдунавския град Видин, където тя живее и работи вече 30 години. През 1965 година завършва реална гимназия "Тодор Кирков“ в Ловеч с пълно отличие и сребърен медал. Продължава образованието си  в Софийския университет в специалност "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника". Като студентка се запознава със съпруга си Милчо Цветков и заедно се връщат във Видин, където се установяват да живеят. През 1970 година започва работа в Химкомбината като програмист в Електронноизчислителния център. Не съжалява, че не е участвала в конкурса за асистент в катедра "Физика" към Техническия университет в Габрово, но пък продължава да се усъвършенства като завършва следдипломна квалификация по специалността "Математическо моделиране" към ВХТИ София. Специализира в Украйна, Унгария и ГДР. През 1984 година започва работа като програмист в БНБ - Видин. От 1988 до 1992 година отново се връща на работа в ЕИЦ в Химкомбината. Тази нейна първа работа ѝ е на сърце. Последното ѝ работно място е в банка "Биохим" като програмист. Не случайно за нея казват, че е най-добрият програмист във Видин сред жените. "Обичам да се отдавам на работата си докрай" - казва Мариолга. 
Днес Мариолга е активен пенсионер. В момента тя пише поредната книга. Първата й книга е за рода ѝ, следват книги за Париж, книга за готварските рецепти на майка ѝ.
 
"Семейството ми е от известен кюстендилски род, който тръгва от Велико Търново. Имало е един син на болярин Диаманди Диамандиев, който е участвал в едно от Търновските въстания. Фамилията на мъжа ми пък води корените си от Югославия. Баба Милица идва в село Стакевци и работи като слугинче в най-заможното семейство в селото. Харесват я много, защото е била хубаво работно момиче. Даже по-късно успяват да я задомят за най-знатния ерген, дядо Цвятко, и ѝ дават чеиз и пари като на своя дъщеря."

Детството 

"Цяло лято си изкарвахме с брат ми в село Абланица. Майка ми беше домакиня, омъжена за лекар. Бащи ме беше рентгенолог и успява да си купи рентген. Помагали са му сестра му Надежда Бояджийска и баба Олга. Леля ми е била фабрикантка, което беше черното петно за баща ми и цялата фамилия. След като идва национализацията, тя решила, че трябва да даде на държавата печелившо предприятие. Единствена жена фабрикантка и единствена, която дава печеливша фирма на държавата. И за благодарност не ѝ дават никаква работа, нищо.  И се стига до парадокса, че бившите нейни работнички ѝ носят храна, провизии, дрехи. Баща ми беше член на БЗНС "Пладне" и той е спасил Г. М. Димитров от народния съд, щели са да го убият. Баща ми ми разказва за този случай и аз му вярвам."

Образованието 

"В Ловеч съм завършила с пълно отличие, със сребърен медал,  единствената пълна отличничка. Едно време нямаше толкова много отличници. Сега защо записах физика? Можех да запиша медицина, майка ми много искаше, но понеже тя го искаше, аз ѝ казах, че не искам, не обичам химия, не обичам биология. Записах физика заради едно гадже. Имах приятел от Плевен, много хубаво момче, беше войник в Ловеч, той ми казваше, че бъдещето е във физиката.  Така влязох в една от най-трудните специалности "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника".

Видински период 

"Първата ми среща с бъдещия ми съпруг беше в неговата квартира, помня и датата 1 март 1967 година. Първо ние отиваме с Мария, с шапки. И той ме помислил за много важна. Второ, че имам дебели глезени и трето, че съм много музикална, защото песента, която аз казах спечели "Музикалната детелина". А пък аз съм пълен музикален инвалид. Та не винаги първото впечатление е истина. Никога не можеш да направиш първо впечатление втори път е любимата мисъл на мъжа ми. Три години ме ухажваше и през 1970 година се оженихме и дойдохме във Видин."

Трудов стаж 

"17 години съм работила в Химията. И ме пращаха на какви ли не курсове. В Чернигов, Украйна бях в командировка, в Унгария, в ГДР. После завърших следдипломна квалификация във ВХТИ - София. Въобще всички неща, които съм могла да постигна на това ниво Видин - изчислителен  център, съм ги постигнала. Работата в "Биохим" ми беше последната и най-хубавата работа в живота."

Писането 

"Просто ми се пише. Просто съм си объркала професията. Трябваше да уча не физика, а някаква филология. Докогато мога и докъдето мога ще пиша. Първата ми книга е е жест към майка ми, която беше домакиня. Тя ми беше подарила тетрадка с готварски рецепти "Рецептите на Ганка"."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Христос възкръсна!

Днес Христовата църква празнува Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Няма в историята на човечеството събитие, по-велико от възкресението на нашия Спасител Иисус Христос! Велико е, защото е необяснимо и немислимо, защото за нас, хората с нашите технически свръхвъзможности не е възможно да върнем някого към живот след..

публикувано на 05.05.24 в 09:00

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26