Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще оцелее ли пшеницата?

Снимка: Маргарита Костова


Сериозни проблеми виждат земеделците в развитието на пшеницата. Притесненията им в началото на пролетта са, че посевите няма да успеят да укрепнат. Възможно ли е обстоятелствата да се променят и какво е необходимо да направят стопаните, за да си гарантират прилични добиви? По тези въпроси потърсих мнението на  Маргарита Костова- агроном по растителна защита и консултант по листно хранене към "Екофол". Питам я ще има ли пшеница тази година?

"Категорично ще има. Културата пшеница е оцелявала цели 25 хиляди години, ще оцелее и тази. Но въпросът по-скоро е какъв доби ще даде, а това зависи от грижите."

Липсата на баланс между коренова и вегетативна система и опасността от непълноценно братене- това са основните проблеми в развитието на есенните посеви. Пролетта на 2019-та година започва със слабо развити растения, за които стимулирането е задължително.


"Пропуснато е нормалното есенно развитие - по правило то е около 80 дни. Пшеницата премина ранните фази от растежа си под снега. В резултатът наблюдаваме изостанало развитие и задържано братене. Много земеделци след затопляне на времето виждат зеленеещи се посеви и това дава надежда - това е вярно, но така трябваше да изглеждат полетата на 1 ноември, а не на 1 март"-
каза Маргарита Костова.

На помощ идват специализираните  биостимулатори, които  ще събудят  растежа и развитието, ще помогнат на растенията да наваксат пропуснатото време за развитие, а на стопаните да имат прилични добиви. Положението е извънредно и трябва да се вземат извънредни мерки, при първа възможност и при достигане на посевите на фаза 3-ти лист, трябва да се вкара стимулатор:

"Ранното стимулиране на посевите трябва да се приложи веднага след старта на вегетацията и при първа възможност за влизане в полето. Нашата препоръка е да се действа максимално бързо и да не се чака задължително приложението да се съчетае с пестициди, защото вече може и да е късно да се повлияе на братенето. Предварителното биостимулиране е добре да се проведе при първи признаци на вегетация, а те настъпват пи среднодневни температури около 10 градуса - тогава биостимулаторът се усвоява за около 4 часа, активира се метаболизма и ефектът се проявява след около 5-6 дни, а положителният ефект върху развитието на пшеницата се запазва и в случаите когато след топлите дни завали сняг или настъпи рязко понижаване на температурите. Крайния резултат винаги е гарантиран - подобрено вкореняване, активирано братене и ускорено усвояване на внесените в почвата торове. Проблемите при пшеницата са сериозни, но стопаните трябва да се доверят на опита на специалистите"- призова Маргарита Костова, агроном по растителна защита и консултант по листно хранене.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Христос възкръсна!

Днес Христовата църква празнува Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Няма в историята на човечеството събитие, по-велико от възкресението на нашия Спасител Иисус Христос! Велико е, защото е необяснимо и немислимо, защото за нас, хората с нашите технически свръхвъзможности не е възможно да върнем някого към живот след..

публикувано на 05.05.24 в 09:00

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26