анголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните: 
Това бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш.
По това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени 
змии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...
В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж."
Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.
Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..
В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..
Разкъсана облачност
Ясно