Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цън Цон, китайски бизнесмен: "Ако се разчита само на субсидии, провалът е въпрос на време"

Снимка: Цън Цон, личен архив


В "Земята, която ни храни" отбелязваме символично началото на Китайската Нова година. Не защото по някакъв начин спазваме китайските традиции и обичаи, и не защото се ръководим от това под какъв знак преминава годината, а защото задочен гост в предаването е 30-годишният китайският бизнесмен Цън Цон. Разговаряме в периода между "новия" и "стария" Трифон Зарезан, защото от 6 години инвестира не малка сума в лозарство край Лом. Говорим си за идеята да се захване с този тип дейност, за ролята на държавата и ползата от субсидиите, за земеделието у нас и земеделието в Китай.

9 милиона инвестиции в най-бедния край- Северозапада. Звучи почти невероятно, но е факт. От няколко години Цън Цон е закупил лозя в землищата на две ломски села- Станево и Долно Линево. В България е със семейството си от 4-годишен,  тук е израснал, тук е формирал мирогледа си, тук е разбрал, че за да постигне нещо, човек трябва да е упорит и да има доверие в хората, с които работи. Така и той- доверил се е на приятелката си- българка, от Северозапада, и двамата навлизат в дебрите на лозарството случайно, като си дават сметка, че няма да е лесно, но си струва да опитат.

"През 2014 година купихме лозята, които обработваме сега. В организацията, в която работя, само аз съм китаец, разчитаме основно на българите, които движат всичко във фирмите. Разчитаме на уменията, знанията, опита и коректността им... Започнахме случайно, търсехме къде да купим ниви, но така се случи, че купихме лозя. Първите година-две ни беше трудно, не познавахме хората, но с времето всичко се оправи... Репутацията се гради бавно и ако една организация е коректна, бързо се разчува, както и обратното... Мисля, че се справяме добре, а хората ни имат доверие"- признава Цън Цон.


Масивите- близо 5000 декара, са в землищата на ломските села Станево и Долно Линево. Отглеждат каберне, мерло, совиньон блан, сира, шардоне, траминер. Има и новосъздадени масиви, с капково напояване. Основен проблем и тук, както и почти във всички сектори на селското стопанство, е работната ръка. Стотина души са постоянно заетите, в кампаниите по резитба и гроздобер се возят хора и от други области и региони. За масивите се грижат двама местни агрономи, които влагат душата си в работата.

Според Цън Цон земеделието може да е гръбнакът на икономиката ни, но у нас нещо някъде куца. Не е за подценяване и факта, че на голяма част от хората им липсва инициативност, налице е и недоверието между тях.

"Не може в един бранш да не могат няколко души да се съберат, за да направят обединение...Не мисля, че това е пътят."

Смята, че пътят не е и в по-високите субсидии:

"Ако в една дейност, организация, държава, се разчита на субсидии, провалът е въпрос на време. По начало субсидията трябва да е една подкрепа и ако човек си мисли, че тя е основна и заради нея прави това, което прави- не мисля, че има бъдеще. Във всяка сфера има големи и малки. Всеки трябва да прави това, което прави добре и това, което му харесва..."

Компанията на Цън Цон има и бъдещи планове- да изкоренят нискодобивните лозя, като сведат масива до 2000 декара- за да са по-рентабилни. Имат намерение да си закупят гроздокомбайн- за да са по-независими от работната ръка, имат намерение и да изградят собствена изба- за да са по-независими от прекупвачите.





Младият мъж следи как се развива родната му страна- Китай, но смята България за своя родина:

"В съзнанието ми Родината ми е България. Може би аз познавам Китай малко повече от някои българи..."

Общото и различното в земеделието у нас и в Китай- и за това говорихме с китайския бизнесмен Цън Цон. Нито той, нито приятелката му, имат агрономичеко образование, но е повярвал на хората около себе си и заедно постигат успехи. 30-годишен е, израснал е у нас, и е убеден, че държава, която може да е силна в земеделието, не трябва да се отказва. И че колкото повече една държава е независима по отношение прехраната на населението си, толкова по-добре. Трябва да има и по-далечна визия, последователност и приемственост, както и по-добра комуникация с хората, за да могат те да плануват. За разлика от нашите условия обаче, в Китай земеделието е сред приоритетите на държавата и тя се грижи малко повече за земеделците си - изкупува продукцията им, за тях има и достатъчно данъчни облекчения. Те пък са обединени, и затова може би са силни...

Извън лозарството- Цън Цон e председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения у нас, компанията му има розови масиви в Казанлъшкото поле и изнасят розово масло, представители са на българска компания за производство на пробиотици, имат дялове в IT-компания, която разработва приложения, вещи са и в медийните среди- собственици са на няколко сайта. Разнообразни дейности, които според бизнесмена са интересни и стратегически. Питам- къде е ключът към успеха:

"Да се намерят доверени хора, с които да работим заедно... Да се намери човек, с когото да си имаме взаимно доверие и уважение, да се разчита в трудни моменти- така може да се постигнат много неща, няма нищо непостижимо."

Пожеланието за Китайската Нова година:

"Тук си пожелаваме предимно да сме живи и здрави, а в Китай се пожелават пари и благоденствие. Може би- от двете по малко и да сме по-оптимистични, по-позитивни. Мисля, че хубавите неща се случват на такива хора. И да разчитат на собствените си възможности. В крайна сметка, на този свят не може да се разчита на никой друг, освен на себе си..."

Това, което ни пожелава Цън Цон, не е нещо ново, важното е обаче, да имаме цели, с търпение да ги преследваме и постигаме.

Връщам се към дневния повод- днес е началото на Китайската Нова година, тя ще премине под знака на глигана. В китайската култура дивото прасе е символ на богатството, затова през тази година можем да очакваме да преуспеем.... нужно е само едно- да си повярваме, че можем!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Иван Попов

Четирима опълченци от с. Лик участват в Освободителната война

Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..

публикувано на 18.02.25 в 08:46

Проф. Радостина Александрова: Във формулата на любовта винаги има и щипка магия

Денят на влюбените - 14 февруари, отмина, но вечният въпрос - какво е любовта , не спира да вълнува човечеството така, както го е правил, откакто свят светува. Учените са тези, които в наши дни, се опитват да открият формулата на любовта и да обяснят какво се съдържа в нея. Своя прочит по темата направи и проф. Радостина Александрова от БАН...

публикувано на 17.02.25 в 17:41
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Как да подобрим съня на детето?

Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма.  Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..

публикувано на 17.02.25 в 13:51

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47