Възпитават ли "възпитателните" шамари

Именно този проблем се оказва и един от основните, с който се сблъскват немалко малчугани и в нашата мила родина. Статистиката сочи, че 95% от децата-насилници са били обект на насилие преди това. Според анализ на Агенцията за закрила на детето всяко трето дете в България е жертва на физическо насилие, а всяко осмо- на сексуално... 

Законът за закрила на детето дефинира насилието като физическо, психическо, емоционално, сексуално. Като всяко едно от тях нанася необратими последици върху здравословното състояние на пострадалите деца. 

Удрянето на децата отдавна е отречено като метод за възпитание. Въпреки това много хора бият децата си. Някои прекаляват, други просто пошляпват. Много експерти препоръчват да се избягват физически наказания в опит да бъдат научени децата да не правят нежелани неща. Други твърдят, че целият шум около лекото родителско пошляпване е преувеличен. 

Дали от съображения или не, всеки твърди, че нито са го пошляпвали, нито пошляпва децата си. Но склонни ли сме ние да вярваме в това, при всички тези случаи на насилие, засечено чрез скрита камера в детска градина у нас? И няма как да не си зададем въпроса: "В детските градини си позволяват, че какво остава за частните домове?" 

Някои родители са решили да не бият децата си и приемат боя за нещо вредно за развитието на детето, докато други не виждат вреда от физическото дисциплиниране и, напротив, смятат, че то учи на дисциплина и уважение. Затова ние решихме да се допитаме и до психотерапевта Милена Младенова:

"Това пошляпване е наследство от едни по-стари поколения. Този подход почти изчезва, защото много се говори за него и вече не се толерира тази форма на възпитание, тъй като все пак се нарушават физически границите на детето. Има други подходи за възпитание, които много успешно могат да заобиколят това пошляпване. Когато се появи такъв подход от страна на родителя, това обикновено означава едно безсилие, отколкото някакъв начин бързо и ефективно да се разреши ситуацията. Много често това отношение рефлектира и върху отношението на децата към техните връстници. То не може да отговори на родителя, не може да му отвърне и по този начин се натрупва едно напрежение, което по-късно, в училищна среда или навън на детската площадка се разтоварва върху някой, който е по-тих, някоя друга жертва, някой, който е по-слаб от него. Така се получава всъщност една верига, която всъщност няма край."

 
Шамарите, боят и виковете като дисциплиниращо средство водят до натрупване на негативни емоции у децата - чувство на страх, унижение, обида, вина и след време много често тези емоции се изявяват като още по-силни прояви на нежелано поведение - агресия към други деца, бунт срещу авторитарното възпитание, лъжи, криене, отчуждение от родителите и другите близки. Ако сте от родителите, които все още мислят, че боят изгражда, то замислете се дали няма да дойде моментът, в който ще се разруши връзката с детето ви и доверието му към вас да изчезне. То ще бъде нарушено от силовите методи и упражняването на власт, основана не на подкрепа, пример и разговор, а на обиди, омаловажаване и удари. Но в стремежа си да закриляте детето си, не забравяйте, че и прекаленото обсебване от ваша страна, може да доведе до необратими последици. Опитайте се да намерите идеалната среда според характера на детето ви, за да може то да израсне един достоен млад човек, със самочувствие и увереност.