Приключи съдебната сага за ски зона "Миджур"

Върховният административен съд (ВАС) остави в сила становището по екологична оценка на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Монтана за съгласуване на Общия устройствен план (ОУП) на Туристическа и ски зона (ТСЗ) "Миджур", съобщиха от РИОСВ- Монтана. Становището по екологична оценка беше обжалвано от Асоциация на парковете в България (АПБ) пред Административния съд в Монтана и след проведеното в няколко заседания съдебно производство, искането на АПБ беше отхвърлено, а Становището на РИОСВ- Монтана оставено в сила.

Асоциация на парковете в България подаде касационна жалба до ВАС срещу решението на първоинстанционния съд. На 27.12.2018 г. Върховният административен съд се произнесе с необжалваемо Решение, с което потвърди Решението на Административен съд - Монтана, респективно Становището на РИОСВ - Монтана, с което се съгласува ОУП на ТСЗ "Миджур".

Кметът на Община Чупрене Ваньо Костин коментира решението на съда като правилно.

Общественото обсъждане в Чупрене на Общ устройствен план на Туристическа и ски зона "Миджур" беше през януари 2016 година. Становището по екологичната оценка на РИОСВ- Монтана е от септември 2017 година. 

Какво притесни Асоциацията на парковете в България обясни Тома Белев- председател на Управителния съвет на организацията: 

"Ние участваме от самото начало в цялата процедура. Изпращали сме нашите становища. Считаме, че има няколко ключови проблема. На първо място, че самата Туристическа и ски зона "Миджур" всъщност е само ски зона. Т.е. планират се нови 4000 легла, но в самия Общ устройствен план не е посочено къде ще са те и съответно не е оценено тяхното влияние. На второ място- този Общ устройствен план включва само част от землището на село Горни Лом, което е нарушение на Закона за устройство на територията, който казва, че Общите устройствени планове се правят минимално на ниво землище. На трето място считаме, че това, което е оценено като въздействие върху защитената зона от "Натура 2000" не допуска да премине един подобен проект да бъде одобрен, имаме установено въздействие на 2.3% от едно от природните местообитания за опазване, което е недопустимо по прилагането на европейската директива за хабитатите, а неоценяването на легловата база и как ще се развиват те е нарушение на европейската директива за стратегическа екологична оценка."

Каква беше 2018 година за Природен парк "Врачански Балкан" обобщи Оля Генова, експерт в Дирекцията на Природния парк. Наред с традиционните прояви, за първи път се проведоха и нови инициативи като спускането на 40-метровата мартеница от Лакатнишките скали и бягане по алпийската част в планината.

"2018 година беше много активна и динамична година за Дирекция на Природен парк "Врачански Балкан". Освен традиционните дейности, свързани с опазване на биоразнообразието и образователни дейности, бяха стартирани и много нови инициативи. Тази година забелязахме увеличаване броя на туристите в еднодневните походи, които организираме. През миналата година се включихме в обучение за туристически водачи в защитени територии. Ще бъдат обучени експерти от Дирекцията на парка за воденето на немски туристи на територията на Природния парк за показване на защитени видове растения и животни. Това е една от новите тенденции в туризма."

Дирекцията на Природния парк ще отбележи през 2019 година и 30 години от създаването на Природен парк "Врачански Балкан".

Видинското туристическо дружество "Бонония" е изпратило писмо до кмета на Община Видин, в което иска съдействие за предоставяне от държавата на място за акостиране на малки плавателни съдове. Кметът Огнян Ценков каза пред Виктория Топалска, че е запознат с предложението:

"Да изготвим и ние писмо, от Община Видин, да приложим тяхното намерение за предоставяне на възможността, под някаква форма, Туристическо дружество "Бонония" да обособи една част от крайбрежието на река Дунав, което впоследствие да бъде превърнато в пристанище за малки лодки и яхти на видинчани."

 

Идеята за място, на което да акостират малки плавателни съдове не е нова. Такова е имало преди години в района на градската художествена галерия, разказаха възрастни видинчани:

"Имаше, да. Добре е било, но няма вече рибари, няма лодки... Беше пристан и беше навътре. После като построиха дигата, това се запълни. Тука спираха само лодки. И много рибари имаше във Видин. Да държат това пристанче да не бъде някъде надолу към бившата Химия или до моста, а да бъде тука- до центъра на града. Иначе няма да има смисъл от него... Имаше и плувен басейн, в който ходихме да плуваме. Имаше и пристан, да. То се слизаше надолу, до самия Дунав. Свързах се с един лодкар и винаги го ангажирам за рождения ми ден натоварвам 5-6 души, моите близки и ни води под моста на онези пясъци. Видин може да печели от тази атракция- една разходка до Дунав мост, да го разгледат отдолу, да минат под него, все пак е някаква придобивка..."

Още по темите може да чуете в звуковия файл.