Академик д-р Петър Червеняков: Мечтата ми беше да стана добър лекар

В "Калейдоскоп" ви представям един невероятен човек и професионалист, чиято кауза в живота е да помага на хората и да спасява човешки животи. Това е известният  гръден хирург акад. д-р Петър Червеняков. Той е първият български професор, поканен за учредител на Европейската асоциация по сърдечно-гръдна хирургия. 35 години работи като републикански консултант по коремна и гръдна хирургия. Като преподавател и учен акад. д-р Петър Червеняков се ползва с голям научен авторитет. Автор е на 310 публикации, три монографии, две изобретения, 12 рационализации, 40 нови внедрени оперативни метода. Извършил е над 30 000 операции и асистенции. Въпреки навършените 94 години, акад. д-р Петър Червеняков продължава своята активна дейност в хирургично отделение.

Днес семейството му наброява 19 члена с правнуците му. Традицията в хирургията продължават единият му син д-р Александър Червеняков и внукът, който учи в Англия.

Поводът за срещата ми с него е представянето на автобиографичната му книга "Към върха" в салона на читалищено в град Лом. Детството на малкия Петър не е щастливо, напротив, той си спомня за недоимъка, за беднотията, когато  на трапезата рядко е имало хляб.

"И това бяха Велики пости. И това беше основната ни храна -  качамакът, зелевата чорба, фасулът. Запомних баба си, която постоянно плачеше за сина си, учител, разстрелян по най-жесток начин, без съд. Това създаваше обстановка на подтиснатост и омраза."

Петър е един от отличниците в прогимназията. Неговите съученици се записват да продължат в гимназиален етап, само той остава и не знае дали ще може да продължи да учи.Тъй като в онези години, за да учиш, трябва да платиш. Таксата за Ломската мъжка гимназия е била 1500 лв.,  сума непосилна за семейството на Петър. Местният чорбаджия предлага на бай Младен работа за сина му Петър като овчар, но бай Младен му отказва с думите: "Аз син за слуга нямам!“.

"Баща ми е молил директора да ме приеме без такса, но той му е отказал. Баща ми минава покрай гимназията, на първи септември и вижда, че обявяват още шест места, допълнителни. Баща ми се връща вкъщи продава кравите, изгребва всичкото жито, което е имал, продава го, събира 1500 лв. и плаща таксата. Същия ден се прибирам вкъщи и чувам силен плач на майка ми, помислих, че някой е умрял. Майка ме прегърна и каза: “Не бой се, нищо не е станало, баща ти продаде кравите и житото и ти ще учиш, радвай се, но ние ще бъдем гладни цяла година. За мен моите родители са светци! В тоя смисъл, че баща ми направи най-големия жест като родител. Той беше природно- интелигентен, художник, а майка ми беше абсолютно неграмотна."

Баща ми и майка ми бяха живи когато завърших медицина. Баща ми беше човек с патриотично възпитание и ми каза: "Ти пари от болните няма да взимаш!“. Тогава бяха позволени частните прегледи. И аз бях така възпитан и пари никога не съм взимал от селянин, който работи за 60 ст. за един трудоден."

"Обичах хирургията, а когато попаднах в болницата на МВР, имах един прекрасен учител, проф Чакъров. Който ме профилира като видя, че аз проявявам интерес към хирургията. Той ми каза: "Ти в гръдна хирургия ще бъдеш много полезен, ти проявяваш интерес." И специализирах в Чехия, след това в Съветския съюз и така се оформих и се изградих като гръден хирург. С кандидатска работа и като завеждащ катедра и няма болница, която да не съм посетил и където да не съм оперирал. Това става с много труд и като имаш цел. Аз не съм мечтал да стана професор или академик, но съм мечтал да стана добър лекар. Това е било основата на моето развитие. Днес ние, лекарите, сме търговци и няма никаква човещина. Търговецът е човек, който търси печалба. Той не мисли за болния, той мисли какви пари откъде ще вземе и често пъти злоупотребява, защото заплатата му е ниска."

За това как все още продължава активно да работи и запазва здравето си казва: "Успявам да поддържам здравето си с работа. Всеки ден човек трябва да се готви, няма пределни знания, а една област като гръдната хирургия има всеки ден новости, които трябва да се следят, да се научават, ако иска човек да бъде хирург. Най-важното в моя живот е да се оформя като добър специалист и да имам прекрасно семейство. Слава Богу, съм постигнал това."

Академик Червеняков не може да се примири с днешното състояние на българското здравеопазване, което според него се нарежда на едно от последните места в Европа.  Затова пожелава на слушателите на радио Видин да бъдат здрави и да се борят за по-добро здравеопазване.

В практиката на акад. Черваняков са минали стотици хиляди пациенти, които отправят към него своята благодарност и дълбок поклон за неговата всеотдайност и човечност. Един такъв пациент е Генка Богданова, която е посветила стихотворение на хирурга Червеняков.

Годините отлитат като птици, годините текат като река

Грее мъдрост в твоите зеници, но там блещука и тъга

Сега си като щедра нива, сега си като плод узрял

Радост, но и жал преливат,

Животът на зенита си е спрял

Пред теб се вие път далечен и чакат още много дни

Върви след порива сърдечен, човек добър до края остани!

Целият запис можете да чуете в звуковия файл.