За правото да бъдат чути в Световния ден на хората с увреждания

публикувано на 03.12.18 в 13:44

Митко Николов- председател на сдружение ''Достоен живот''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Блага Атанасова, майта на дете с увреждане

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес отбелязваме Световния ден на хората с увреждания. Обявен е от Генералната асамблея на ООН през 1992 година. Целта на този ден е подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания.

Въпреки протестите, водените разговори и срещи с експерти, реална реформа за хората с увреждания няма. Това смята Митко Николов- председател на видинското сдружение "Достоен живот". Той работи в Центъра за независим живот, бил е и в работната група, обсъждала промяната в Закона за хората с увреждания. Митко Николов от години е в инвалидна количка и се бори за правата на хората с увреждания в България.

"За съжаление в общественото пространство се насади темата "хора с увреждания" чрез протестите на майките и чрез подкрепата, която те получиха под всякаква форма. След това нещата се развиха в по- различна светлина. И за съжаление от април месец, когато беше Шестия национален протест на майките на деца с увреждания, се настани темата в медийното пространство и се започна едно спекулиране с това нещо. Всеки, който се сети, започна да пише за проблемите на хората с увреждания. И не се чуват обаче хората, които с години се борят за това нещо", каза Митко Николов.

Според него, няма как да има средства за личната помощ, докато няма ясно поставени цели каква трябва да бъде реформата. В момента се прави кризисен пиар:

"За това правителството да приеме и да удовлетвори искането на майките. Докато те са на палатка зад парламента, се оказва такъв натиск, и те затова искат просто да ги махнат оттам. Трябва да има ясна воля правителството накъде ще се тръгне, а то няма. Това е големият проблем. В новият закон на хората с увреждания се предвижда да има така наречената индивидуална оценка. Обаче ще се прави по същите критерии, като сегашната социална оценка. Е, каква е разликата. И сега, ако аз отида и ми кажат, че имам нужда от адаптация на жилището, индивидуално. След това колко пари ще ми даде държавата, за да направя тази адаптация, зависи от ТЕЛК решението. Защо правим индивидуална оценка, като след това по ТЕЛК решение всички хора, които са с над 90% получават една и съща сума, които са между 50 и 70 са с една и съща сума и които са от 70 до 90- пак с една и съща сума! Всичко е отново на база ТЕЛК."

Снимка: Митко Николов, личен архив

Митко Николов е част от екипа на Центъра за независим живот- неправителствена организация на хора с увреждания. Живее във Видин, но работи в София и често пътува с автомобил, който е закупил на изплащане и пригодил към своите нужди. Води активен и пълноценен живот.

"Животът ме кара. Ако не го правя това нещо, ще остана да гледам турските сериали, няма да имам приятели, няма да мога да излизам, няма да мога да изградя социалните си контакти. Това мотивира хора като мен да се опитват да променят нещата", казва Митко Николов.

Това лято сбъднал поредната си мечта и се гмурнал в Черно море:

"Бях в паника при влизането във водата. Обаче влязох, седях, близо 20 минути изкарах под водата. Е, това е нещо, което те води напред, мотивира те да искаш да живееш по различен начин, да прекарваш времето с приятели, да искаш да излизаш, да водиш нормален живот. Това е, трябва да имаш мечти и мотивация."

Блага Атанасова е майка на 18-годишно момче с церебрална парализа от Враца. Протестите и политическите решения коментира така:

"Не може да се разбере какво се случва накрая. Нямам доверие вече на управляващите. Не могат по този начин с пренебрегване да ни изоставят."

Майката е неотлъчно до детето си, защото синът й не може самостоятелно да ходи и да изпълнява ежедневните си нужди. Вече е навършил 18-години, но това не означава, че сам ще продължи живота си, защото има нужда от помощ- непрекъснато. Няма на кого друг да разчита.

"Разликата е, че другите дечица, да са живи и здрави, всеки си лови пътя, не са зависими от родителите, докато при тези деца е коренна разлика."

Държавата изоставя децата с увреждания, когато навършат пълнолетие и ги приравнява към групата на пенсионерите:

"Те ги приравняват към групата на пенсионерите. Представете си едно 18-годишно дете и то да живее с пенсия от 180 лева, с добавки, докато стигне 200 и 20-30 лева, и когато това дете е нетрудоспособно и когато нямаме в България институция за тези деца, нито пък са били обучени някога, нито има предприятия, в които да могат да работят."

Блага Атанасова обича сина си и се гордее с него:

"Аз намирам позитивните неща в него и той е нещо много специално за мен."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

За правото да бъдат чути в Световния ден на хората с увреждания

Буковец: Голямо село с млади хора

Тома Ушев: Ако трябва едно правителство да е Слейър, това прилича повече на чалгаджийска формация

Как ще се отрази на ресторантьорския бранш колебливата ставка на ДДС?

Петко Петков, "Галъп": Предстои връщане на фокуса към човека, а не върху крайни и либерални идеологии

Защо има дефицит на кадри в строителството

Професията "Туроператор" влиза в училищата

На какво се дължи недостигът на кадри на пазара на труда

За БНР

Радио Видин