По следите на потъналите кораби край Ново село

Една закъсняла награда, връчена след 75 години от Министерството на образованието, за героичната постъпка на Цонко Филипов от Ново село през Втората световна война, спасил живота на двама румънски войници, разбуди спомените у новоселяни. Много бяха коментарите по кафенета и клубове за далечните военни години и събитията след тях. Разговарях с очевидци, хора, които тогава са били десетина годишни. Спомените и легендите се преплитат. Така го предавам и аз.

Ново село никога не е било бомбардирано по време на Втората световна война. Въпреки че тук почти година е имало немска част, разположена в мерата, където днес е промишлената зона. Офицерите имали друг лагер, разположен в тополите до пристанището. Всяка нощ селото е било осветявано, а при тревога от самолетни нападения, хората се криели в околностите. Самолетите на ята минавали и в двете посоки. Малко след като немците се изтеглили с камиони от Ново село, имало силна бомбардировка в района вероятно на Железните врата и възрастните си спомнят, че Дунава бил осеян с трупове на войници. Бомби се изсипвали над обекти в близките съседни страни на север от Ново село, като много от тях падали в Дунава, а отделно реката е била минирана.

Първият кораб, попаднал на мина край Ново село в началото на май 1944 г., е бил с румънски войници. Катастрофата е станала в района на днешната гранична застава, но плавателният съд е бил в румънски води. Освен Цонко Филипов, към него се спуснали и рибари със своите лодки, за да спасяват потъващите хора. Цялото село е било разтърсено от взрива и всички се стекли на брега. Особено любопитни били децата, затова и спомените на моите събеседници са толкова живи. Този кораб останал във водата около десетина години. Когато нивото на реката спадало, се виждали мачтите му. И въпреки, че бил в чужда акватория, новоселските момчета си правели състезание по плуване до него. И днес Яким Ангелов си спомня участието на Венелин, известен с прякора Чиспо, който бил с малформация на дясната ръка, но винаги стигал до кораба. В средата на петдесетте години плавателният съд бил изваден. Но част от обзавеждането му (виж на снимката в галерията) и днес може да се срещне в Ново село, извадено от рибарите.

След края на войната река Дунав е прочистена от мини и бомби със самолет, който летял ниско над водата с огромен магнит. И въпреки това, през 1965 година кораб попада на мина в района на Прунда, разположен между Ново село и Връв. Взривява се и на помощ идват и румънци, и българи. Докарани са граничари от заставата в Брегово, които отцепили района. Говори се, че това е диверсия, защото и граничният катер, който превозвал ранени и давещи се, също се взривява. Никой не си спомня останките от кораба да са извадени.

Новоселските легенди твърдят, че корабът, превозващ румънски войници, е бил търговски и касата му е останала на дъното на реката. Затова наш виден бизнесмен през 90-те години иска да построи пристанище в района на новоселската изба. В резултат са изсечени тополите в околността, а строеж така и не се осъществява.

Сладки са приказките в зимните утрини на кафе. Особено, когато те връщат във вълшебния свят на детството.