"Черната граница", която поставя Ньойският договор

"Ние губим 9 села. Това е компактно българско население. Големи са претенциите на Сърбия за Видин, град Белоградчик, за Кула също. През тази черна граница, която се оформя, защото след Ньойския договор трябва да се начертае тази граница, съставя се международна комисия, която започва работа по нейното изготвяне, така се получава, че тя преминава през дворовете на хората, разделя семейства, роднини. Изключително тежки са всички условия, защото те дори не се съобразяват с абсолютно нищо като географски, като етнографски характеристики. Просто тя минава и разсича 25 български села без да се съобразява с абсолютно нищо", каза Христина Кирилова от РИМ- Видин.

Дори не се изчаква решението на международната комисия и на 6 ноември сръбските войски окупират териториите. Българската държава успява да осигури средства, подслон и препитание на бежанците. Появяват се и новите села във Видинско- Халовски колиби, Шипиковски колиби, Гръцковски колиби:

"Това са били техните земи, нивите с колибата. И те идват тук, на земята, която имат и изграждат своите домове."

Днешният ден е паметна дата за населението, което живее в този "триъгълник" на България, каза Валя Александрова- учител по история в ГПЧЕ "Йордан Радичков":

"Нашата идея е да изграждаме отношения и нагласи в тези млади хора. Ако това, което може като емоция чрез история  да им се предаде, да се събуди интересът им, много повече ще се поинтересуват, ще ровят, ще разпитват. Идеята, когато говорим за тази част на краеведската история, е да могат да бъдат включени личните истории на хора, изследвания, които децата също могат да направят чрез своята семейна история, а ние живеем точно тук- на границата. И това, което днес се опитваме също да им покажем, че ако днес на Балканите от двете страни на границата, само на 30 километра разстояние младите хора решат да се опознаят, границата няма да бъде проблем за тях."

Какво научиха от днешния урок дванадесетокласниците?

"Тежки времена за българския народ. Но, както  чухме от презентацията, тези, които печелят, те определят правилата", заяви Илина Стойкова.

"Пострадалото население е доста голямо. Дворовете се делят на две половини- едните остават за едните, другите- за другите", допълни Симеон Тончев.

"Бруталният начин, по който са отделени тези населени места от България, без да се взимат предвид човешките съдби", каза Давид Йорданов.

"Направи ми впечатление, че държавите, изготвили договора, изобщо не са се съобразили с никакви условия. Те са гледали да вземат колкото може повече територия", смята Теодора Тодорова.

Радостина Йорданова изобразява Ньойския договор така:

"Една ръка, която държи кукла на конци, която подписва договора, който е наложен от кукловода."

По силата на Ньойския договор от 1919 година от България са отнети Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Села от Видинско остават на сръбска територия. Сред пострадалите е и кулското село Големаново.
Как Ньойският договор е разделил хората в селото- чуйте в звуковия файл.