„На 15-16 години пият, пушат. По кръчмите са повече от нас-големите. Ние на техната възраст сме си играли още по площадките и сме се люляли по люлките.... Страх ме е, че и дъщеря ми може да поеме по този път- определено ще бъдем с много говорене и много повече възпитание в тая сфера, защото наистина…специално за наркотиците, алкохола. Това е нещо, от което наистина ме е страх..."
Велина каза, че и нейните родители са се притеснявали, и много са й говорили:
"Те може би донякъде са ми създали чувство за страх спрямо наркотиците, от гледна точка , че това е нещо лошо, което не трябва да се опитва и в случая нали.. не вървят нещата към хубаво, а само към лошо... Сега също начинът да се справим е да говорим.. Какво да й направя иначе- нито ще помогне, ако я заключа вкъщи, нито ще помогне, ако я пребия. Това за мен не е начин на възпитание на едно дете. Но според мен всичко си е да му говориш и да му обясниш.“
Велина не скри възмущението си от масовата и неконтролируема консумация на алкохол в тийнейджърските среди. Според нея това се наблюдава едва в последно време. Преди години обаче, нещата имали съвсем друг облик.
„Хубаво е човек да излезне, но не и до такава степен, че да пада по улиците. Много е грозно да видиш едно 16-17 годишно момиче как се е напило и повръща в градинката пред дискотеката. То е грозно и за едно момче, нали."
Но не младежите са виновни, твърди категорично майката. Основната причина за всичко това, което тя не одобрява в тийнейджърите, отдава на недоброто възпитание в семейството:
„Може би, според мен, не им се води донякъде грижа. Или ..не знам. Не мога да кажа. Неточен подход на родителя към детето. И затова се получава разминаването.“
Много младежи намират родителите си за постоянно изискващи, досадни и прекалено строги. Те много често се чувстват и неразбрани. Ивана и Димитър са на 16, но животът вече ги сблъсква с добрите и лошите си страни. Какво е правилното възпитание и къде се намира границата на свободата, разказва Ивана:
„Дават ми да излизам, но в определени часове. В смисъл до определени часове, не така отпуснато- да хвана пътя и да не се прибирам с дни и със седмици. Нали. Защото има и такива деца, които ги пускат и се прибират, когато те си искат. Mоите родители са ми казвали, че не е хубаво така. Казвали са ми определен час и аз го спазвам. Ако не се прибера тогава, вече конското започва и определено наказание например. Зависи.... Така, по заведения вечер по-рядко излизам, според мен на своя глава бих могла да изляза не по-рано от 17-годишна възраст.“
На друго мнение обаче е приятелят й Димитър. Макар и малко по-консервативен, той признава, че колкото и пораснал да се чувстваш на 17 или 18 години, това е възраст, на която все още не можеш трезво да взимаш важни решения.
„Поне до пълнолетие. Доколкото до това сами да тръгнем на своя глава… поне след 19-20 години, въпреки че битува мнението, че студентският живот е много по-зле отколкото детският. Всичко е с наркотици, дискотеки. Всичко е по-зле."
Според Димитър, младежите пушат и взимат наркотици, защото това е собственият им избор- не е въпрос до контрол:
„Това според мен няма контрол. Всичко си е до избор. Един човек решава какъв ще бъде. Това не влияе от възпитанието в семейството, родителите... Защото има деца, които не възприемат това, каквото им се говори. Родителите им казват едно, а те само казват „да“ и си вършат друго. Това си зависи от човека.“
Семейната среда не е единствен фактор за добро възпитание, според Митко. Така, както масово хората делят семействата, така той разделя училищата. А именно на „добри“ и „лоши“.
„В някои училища контролът е на доста високо ниво, в други изобщо го няма. Всичко си зависи от учителите, от директорите. Има учители ,които се държат много възпитано. Имат си уважение към учениците. Има такива, които нямат абсолютно никакво уважение и проблемите в семейството си ги пренасят в училище.“
Ако според Ивана и Димитър родителите трябва да упражняват контрол върху тийнейджърите, то за Моника възрастта от 16 години е напълно достатъчна, за да излизаш където искаш, когато и с когото си поискаш. А всеки опит за забрана от родителите е излишен!
„На 16 сме. Не сме толкова малки, че да не ни пускат или да ни слагат вечерен час. Аз принципно, ако ме питате, си излизам вечер.“
В нашето общество все още се битува схващането, че порочните практики, зависимостите и неадекватното поведение на младежите се дължи на нестабилна семейна среда и недостатъчно контрол от страна на родителите. Но кой родител може спокойно да каже, че е застрахован? И нима не сме ставали поне веднъж свидетели на случаи, в които деца от добри, високообразовани и интелигентни семейства, са поели по грешни пътища, осеяни с алкохол, наркотици, физическо и психическо насилие.
Предполага се, че днес децата трябва да са доста по-информирани по тези теми. А парадоксът е, че бройката на проблемните младежи нараства. Живеем във време, в което човек може да получи информация от много места. Полагат се постоянни усилия да се създаде комфортна, уютна и модерна среда за учениците в училищата. Провеждат се обучения и лекции от специалисти, предназначени да защитават децата, информирайки ги за рисковете и последиците от порочните практики и попадането в неблагоприятна за тях среда. Въпросът, който си задават мнозина е, защо, въпреки положените усилия на хора и организации, не се наблюдават положителни резултати. Или поне не такива, каквито очакваме.
За хора като Лиляна Василева обаче, прекалената свобода в редица отношения, играе ръководна роля в поведението на младежите. Липсата на отговорност в днешните тийнейджъри, би довела до необратими последствия, твърди възрастната дама.
"Освободиха младите да могат да кажат и да правят каквото искат. Не е било така... По наше време не сме се страхували от нищо. Вечер ме е страх да се прибера. Вратите не съм си заключвала. А сега- железа, заключено. Страх ме е да не влезе некой, да те набият...
...Нямат никаква отговорност младите. Предпочитат да стоят тука на по една чашка кафе по цял ден, а да не работят. Дават им тия социални помощи. Родителите им, бабите, дядовците им дават пенсиите. Има много лоши деца дето бият възрастните и им взимат пенсиите на старите. Струва ми се, че много объркаха работата и особено училищата....
Преди учителят си имаше авторитет и тежест. А сега какво? Те не могат, не смеят да кажат на децата нищо . Защото и родителите са виновни за това. Сега родителите отиват да се бият с учителите...“
Съвременните родители са разделени само с едно поколение от днешните тийнейджъри. Оказва се обаче, че проблемите, с които се сблъскват младежите сега, са доста по-различни от тези, с които са се сблъсквали повечето от родителите им на тяхната възраст.
Преди да бързаме да съдим децата си за импулсивното им и понякога често влудяващо поведение, запитвали ли сме се, дали зад него не се крие реална причина? Тя не е задължително да бъде свързана с дежурните неща, за които повечето родители се притесняват- алкохолът, наркотиците или безразборното излизане. Това може да е мнението на околните, взаимоотношенията с ученици и приятели. Дори и с родители..
За света на тийнейджърите може да се говори много. Няма универсална формула, която да реши всичките им проблеми. И макар всеки родител да се стреми да защити детето си от всичко и всички, не бива да се пренебрегва това, че тази така проблемна у децата възраст е част от личностното им развитие. Нека да оставим младежите да водят някои от битките си сами, като им даваме сигурност, че имат нашата цялостна подкрепа в живота! Не бива да забравяме, че във всяко дете дреме един нов лидер и ние сме тези, които трябва да му подадем ръка, за да може то да го открие и прояви.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..