Емил Александров- да програмираш живота си свободно

Поводът за идването му в родния град е хубав- провелата се Седмица на програмирането и представянето пред видински ученици на работата на програмиста. Идеята не е нова, практикува се отдавна–  професионално доказали се хора да се връщат в своето родно училище и да споделят своя опит с младите, които се колебаят в избора на своя професионален път. 

Емил Александров е роден е през 1973 година в София. Но детството му е свързано изцяло с Видин. Завършва Математическата гимназия с пълен отличен. През 1991 година се записва като студент в Икономическия институт във Варна,  специалност "Икономическа информатика“. Следва казармата и след нея започва работа в софтуерна фирма. В момента работи в голяма и престижна IT компания.

Семейството на Емил Александров е многолюдно за българските стандарти. Има три деца– три дъщери, които са негова голяма гордост. И които той изцяло подкрепя в техните  занимания. Животът за него е безкрайно и неспирно развитие и усъвършенстване. Малките неща го радват, обича да се вижда с приятели, да пътува и да среща усмихнати хора.

"Темата беше за роботиката в Седмицата на програмирането. Спонтанно реших да дойда. Да обясня какво значи да си програмист, какво е софтуерна компания, софтуер. При нас от години има такова нещо. Колеги представят работата си в какво се състои с идеята да мотивират учениците да продължават да учат, да следват в университетите, да наблягат на математиката и информатиката. Защото това е една от най-конвертируемите професии в момента, изключително популярна и доста доходна, което не е без значение. В смисъл, че можеш да си работиш от вкъщи стига да имаш компютър и интернет, можеш да се реализираш. Има недостиг за такива специалисти и този недостиг се задълбочава на световен мащаб" – разказва Емил Александров и продължава с това откъде идва интересът му към компютрите:

"Любовта ми към компютрите започна с един "Правец 8М". Първите два реда, които написах, някак си се влюбих в това, че мога да накарам компютъра да свърши нещо. Което ми хареса, че го забелязах и у децата, когато програмират с тези "Лего“ роботчета и се радват, когато успеят. Останах много доволен от срещата си с децата. Изненадах се, че децата бяха по-малки – 5-6 клас."

Детството на Емил Александров преминава във Видин.

"Израснал съм в парка, ходил съм да играя и до църквата. Аз бях сравнително прилежен ученик, но и доста енергично дете, затова ходех да тренирам. Хубави години, ученически. Спомням си странни неща – да репетираме за манифестации на 9 септември и 24 май. Но такива бяха времената. Един от сблъсъците, който ми е останал като спомен е, че понеже бях отличник и спортист и имаше Дружинен съвет, и ме бяха предложили да участвам в него. Другарката искаше да попълня имената на родителите и дали са членове на БКП. И като разбра, че не са членове на БКП, ми отказаха да вляза в Дружинния съвет. Спомням си, че майка ми беше много разстроена."

Върви му математиката, включва се в олимпиади. Леля му, Теодора Станева, го подготвя много добре по предмета. И съвсем естествено продължава да учи в Математическата гимназия. Класен ръководител му е г-жа Начева.

"Тя и Теодора Станева, моята леля, имаха визията за едни от най-строгите учители по математика. Държаха на обучението с нужната строгост и дисциплина. Имахме добра подготовка. Завърших с пълен отличен, но не бях стандартен "зубър“. Имах си и проблеми, имаше предложение да ми се намали поведението по време на бригадите. Лятото работихме във вакуумната фабрика в Брегово. Научих се на труд и на някаква дисциплина. Научих се, че ако не искаш да седиш в 60- градусова жега и да миеш буркани, решаваш, че може би искаш да учиш и да не правиш това цял живот. Но основното беше, че беше забавно. А пък казармата ме научи на екипна отговорност."

На въпроса ми кой е Емил Александров, той се представя с това, че има три дъщери и се гордее с тях.

"Носят ми много удовлетворение, любов, чувство за осмисляне. Като човек смятам, че съм сравнително уравновесен, държа на принципите, отговорностите, но и на свободата. Уча дъщерите си да са честни към себе си и към останалите хора. Има една мисъл още от баба ми, която си спомням: "Никога не прави това на някого, което не искаш да ти направят на теб“. И се мъча това да им го обясня на тях. Моите дъщери са насочени към спорта, към тениса. Подкрепяме ги."

Удовлетворен е от работата си и с удоволствие работи това, което е харесвал винаги.

"Доволен съм. Това, което ми харесва на работата е, че можеш да работиш много и най-различни проекти. Досега имах този късмет, че работих по проекти, някои се затваряха, други почваха и имаше една такава динамика, която продължава да ми поддържа интереса в работата и да ми е приятно да работя с желание. Много млади хора работят в компанията и все по-млади виждам. Самата фирма инвестира в обучението на млади хора. Непрекъснато привличаме талантливите деца, които имат афинитет към програмирането. Имаме програми, където можеш да работиш на половин работен ден- "интершип“, да видиш обстановката, работата, да се научиш и много голям процент от тях, които се справят, им предлагаме да продължат при нас. Лично за  мен най-важното е да се развиваш и да се усъвършенстваш. Не трябва да спира да се учи и да се развива, за да има тази вътрешна удовлетвореност. И, разбира се, любов, семейство. Малките неща ме радват, усмивката на дъщеря ми, хубавото време, свършената работа, някои неща, които не забелязваме. Натъжава ме апатията, примиреността на хората с това, което ни заобикаля. Смятам, че трябва да сме по-активни като гражданско общество, за да можем да постигнем някаква промяна. Ако ние не искаме от институциите и от нас самите някаква дисциплина, няма как да се случат нещата. Сега си наложих да спортувам. За мен съвременният бич за всички болести е седенето. Така че, много внимавайте как седите и да седите правилно, за да нямате проблеми с кръста, гърба и т.н. Наблюдавам колегите – това застояване на бюрото, много е неправилно. И понеже аз се сблъсках и сега си налагам поне едно три пъти в седмицата да плувам."

Емил обича да чете. Преди- техническа литература. Сега чете и художествена. Обича науката, физиката, Космоса. От ученик обича рок, любимата му банда е "Металика". Като цяло слуша много музика, у дома и в колата.

За Видин казва:

"Тъжно ми е, имам чувството, че се е обезлюдило още повече. Тъжно ми е, като виждам, че пътищата тук са най-изостанали, фактите са, че този район най-изостава икономически и демографски." 

Пожелава на слушателите на Радио ВИДИН да се усмихват по-често: 

"Усмивката може да помогне в отношенията ни и да ни направи по-щастливи."

Целия разговор може да чуете в звуковия файл.