Ако не вярваме на Евангелието, няма да повярваме и на чудесата

"Чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават" (Лука. 16:25-26)

"Братя и сестри,

Има няколко дни в годината, в които св. Църква е наредила да си спомняме за покойниците. Това са задушниците и днешната неделя. Тези молитвени помени, както ги нарича народът, от една страна, облекчават съдбата на умрелите, от друга, ни умъдряват. Те ни отвеждат духом в друг мир да погледнем на отишлите си преди нас и да помислим дали са в лоното на Авраама при праведнците или жестоко се мъчат, както ни представя задгробния мир днешното св. Евангелие. Мисълта за умрелите ни насочва към по-смислен живот.

Има учители и професори по много науки, но най-мъдър и водещ към висините учител е смъртта. Тя е професор, който говори на всички езици и има разрешение да поучава във всички страни. Край всеки човешки гроб се издига катедрата на този велик учител на живота - смъртта. Той резюмира своите поуки така: научете се: 1) колко е преходен животът; 2) каква скъпоценност е все пак животът; 3) каква отговорност е животът.

Готови ли сме? Живеем ли съзнателно? В ред ли са делата ни? Готови ли сме за смъртта? Не ще ли открият пред погребалния ни ковчег нередности в нашите домакински или служебни задължения? Не ще ли рухне цялата фасада, зад която сме прикривали нашите скрити порочни мисли, чувства, желания? Бихме ли могли да се помирим с околните? Не виждаме ли безсмислието на кавгите ни често за дреболии? Колко жалко е, че често заговорваме за някой, че е добър, едва след като вече не е между нас. Поднеси цветя на обичания, докато е край теб, а не само на гроба му! Обичай хората! Идва час, когато ще стоиш край гроба им и ще плачеш. Всяка блага дума, всеки утешителен поглед и всяка проява на обич... Всичко това ще те съпътства зад гроба.

Братя и сестри,

Нашата вяра в Бога ни води към един друг живот. Смъртта не е край, а начало на истинския, вечния живот. Там - отвъд, ще видим неизказани неща, ще намерим Божия мир. Ще влезем в бащиния дом на Отца.

Ето, днес ни се напомня за богаташа и бедния Лазар: "Умря сиромахът и занесоха го ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към вас да не преминават" (Лука. 16:22-26).

Прочее, земният живот трябва да бъде подготовка за отвъдния, за вечния живот. Амин!"

В рубриката "Съвременна Библия" - миналата седмица китайският президент Си Дзинпин официално откри най-дългия мост в света. 55-километровото съоръжение свързва икономическите гиганти, разположени по делтата на Перлената река - Хонг Конг, Макао и пристанището Джухай. Всеки мост на тази земя е дело на нечие строително умение. За да има мост, трябва да има и строител. Мисля, че така е и в живота. Мостът е свързване. Свързването на хората е витално важно. Човек може да се роди единствено ако мъж и жена се свържат помежду си. Но очевидно свързването не е достатъчно. Едно новородено дете има нужда от близост. Мост, свързване, близост - ако тези неща липсват в живота, човек се чувства празен и непълноценен. Изграждането на великия китайски мост струва 20 милиарда долара. Колко струва изграждането на близостта? Ако не знаете - попитайте Бога! За да изгради близост с едно човешко същество като мен и теб, Той е платил цена. Какво ли Му е струвало?