Нека протегнем ръка и се докоснем до Спасителя – Източника на вечния живот!

"Не плачете, тя не е умряла, а само спи." (Лука 8:52)

"Братя и сестри,

Според календара на Православната църква днес е седмата неделя след празника Въздвижение на кръста. Четивото по време на св. литургия е взето от евангелието на Лука. При Господ Иисус идва един началник на синагога на име Иаир и Го моли да изцери единствената му 12-годишна дъщеря, която умира. Христос тръгва, за да помогне, но по пътя се задържа, за да излекува една жена, болна от дългогодишно кръвотечение. Някои модерни тълкуватели обвиняват Иисус за забавянето, което според тях струвало живота на детето. Но това задържане не е случайно, а нарочно, за да се изпита вярата и търпението на бащата.

Когато Господ беше повикан от Иаир, за да помогне на болната му дъщеря, влизайки в дома му Той я намери вече мъртва.

Как приличаме на тези хора, които са наобиколили мъртвата дъщеря на Иаир! Самият Бог е дошъл, Самият Господ, и Сам говори: "Не плачете, тя не е умряла, а само спи"… и с каква увереност хората, както е казано в Евангелието, са "знаели", че тя е мъртва. Въпреки че Сам Бог говори, че Самият Господ, Когото те са повикали, за да направи чудо, казва това, сега те Му се надсмиват. Докато е била болна, е било възможно да се надяват на чудо; но сега тя е мъртва, и е смешно да се говори, че има някаква надежда…

Колко лесно казваме, че човекът е умрял, че е умряло приятелството, умряла е любовта, умряло е онова, което е било най-драгоценно сред хората. И когато Господ ни казва, че то само е заспало, само се е спотаило, но е живо (защото всичко, което съществува: и любовта, и приятелството, и ласката, са живи), ние въпреки това пак казваме: "Не, Господи, нали аз знам – всичко е измряло до корен"…

За съжаление има християни, за които може да се каже точно обратното – „Той мисли, че е жив, но е мъртъв.“ Отделянето от Бога прави човека духовно мъртъв, когато все още биологически той е жив. Как такъв човек да бъде върнат към живота имаме пример в Евангелието c пробуждането дъщерята на Иаир.

Първото условие е да потърсим Оня, у Когото е светлината на живота, нашия Господ. Очевидно не мъртвият, а някой друг трябва да потърси c молитва Христа, както това направи бащата на момичето, Иаир. Защото подобно на мъртвия, духовно откъсналият се от Бога човек не съзнава състоянието си, за да може сам да моли за помощ. Понякога такъв дори не иска такава помощ. Страхува се да промени състоянието си, c което е свикнал. B такъв случай други трябва да се молят за него, както майката на Блажени Августин години се моли за обръщането към вярата на своя син. Такава молитва няма да бъде нечута и отблъсната понеже и апостолът ни казва: "Молете се един за друг!"

B дадения ни пример, чрез дъщерята на Иаир, има и второ условие – Господ да се докосне до човека. Знак за това е придобиването от човека на ново разбиране за живота и ясно виждане на извършените грехове! Тогава идва и съвсем на мястото си изповедта като средство за добиване на прошка и благодат. Изповедта е била винаги средство и знак за духовно пробуждане и връщане при Бога! A то ще рече и при Живота!

И последното, но непременно нужно условие за духовно съживяване е онова, което Иисус, след като събуди от мъртвешкия сън момичето, каза на родителите му: "Дайте й нещо за ядене!". Без участието в Евхаристията, като същина на мистичния живот на църквата, няма истинско духовно пробуждане! Да се причастиш, което означава да се приобщиш, да приемеш Христовата жертва на Голгота като дадена и за тебе, е непременно условие за духовен живот! Честото й приемане е повтарящо се потвърждение за вярата ни у Оногова, чрез Когото имаме живота. A занемаряването на тази духовна практика е занемаряване на самата ни християнска вяра.

Братя и сестри,

Църквата наистина се моли за целия свят. Ho молитвата и е преди всичко за тия, които духовно спят като мъртви. Нека и ние да се помолим тях Господ да посети и до тях да се докосне и да им каже: "Стани и яж". Амин."

В рубриката "Съвременна Библия" - бутилка 50-годишно сингъл малц уиски ще бъде продадено на търг в София. Началната му цена е 50 хиляди лева. Въпросът не е колко струва едно 50-годишно уиски. Въпросът е защо човек е готов да даде 50 хил. лева, за да го изпие. Къде точно се крие удоволствието от това? Във вкуса? Или в гордостта, че може да го пиеш? Сигурно човекът, който ще го опита ще е доволен, не знам. Знам само едно, че бутилката ще свърши. Точно в тази точка се крие трагедията на човека. Там, където удоволствието свършва. Където стоиш сам пред празната бутилка. И там, в това празно шише, сякаш се изписва живота ти - празен и похарчен. Какво да правим с тази празнина? Никой производител на 50-годишно уиски не може да ти даде отговор. Този отговор се открива при друг производител. В този, който е произвел живота ти. Наричаме Го кратко Бог.