Актьорът Иван Рангелов - един горд видинчанин

Иван Рангелов е роден във Видин на 15 март 1994 година. Учи в средно училище "Цар Симеон Велики“ до 7 клас, след което продължава гимназиалното си образование в ГПЧЕ “Йордан Радичков“. Съвсем логично и естествено се ориентира към актьорството. Негов баща е актьорът и бивш директор на видинския театър Красимир Рангелов, който на всяко представление, отделя специално място на своя син на първия ред. Тук, в най-старата театрална сграда в страната, Иван е закърмен с магията  и вълшебството  на  изкуството на Мелпомена. Но не само това - баба му- Мария Рангелова, известна народна певица, първа насочва внука си към театъра, защото вижда дарбата му на актьор. Тази година Иван Рангелов се дипломира със  специалност "Куклено актьорско майсторство“ в НАТФИЗ – София и веднага стартира със своя проект – моноспектатъла на Димо Дешев "Страсти Илиеви“. Първото представление той  посвещава специално на своята баба, първият му учител по актьорско майсторство.  А иначе Иван е перфекционист, живее, работи, обича и купонясва максимално, отдаден е на приятелите и на театъра. И обича родния си Видин.  

"Роден съм на една дата с чичо ми, който в момента живее в Сан Диего, Калифорния. Взел съм доста от неговия характер. Кое дете от Видин няма лудо детство? Аз винаги съм бил в центъра на игрите и на купоните. Обожавам футбол, това е третата ми любов- след семейството ми и приятелката ми"

За моноспектакъла "Страсти Илиеви“:

"Смятам, че хората останаха може би очаровани и разчувствани от изпълнението ми. Аз обаче съм такъв човек, който никога не е доволен. Винаги съм се старал към перфекционизъм. Аз просто реших да осъществя тази своя мечта от дете, като го гледах. Според мен Димо Дешев е уникален автор. Той е събрал в трийсет страници образа на българина. Тази пиеса може да бъде изиграна като трагедия, като драма, като комедия. За мен това е висшият пилотаж в написването на един такъв текст. Ролята на Илия ме промени най-вече от гледна точка на тези въпроси, които задава този човек. Всеки един човек трябва да си зададе глобалните въпроси - защо съм тук, какво стана в моя живот, каква следа оставих, защо ми се случи на мен това. Защото никой не е случайно тук."

За ученическите години:

"Незабравими години за мен, незабравими приятели. Чувствам невероятна любов към всеки един от тях, с които съм прекарвал времето си като приятели. Бяхме луди глави. Преживях всички тези неща – приятелства, спортуване, купони на максимална степен и не съжалявам. И аз така изградих моя характер. Може би тази максималност натрупа в мен един емоционален багаж, с който да продължа в Академията."

За театъра:

"Не е догматично изкуство,  театърът е човеколюбиво изкуство, той е за хората. Впечатлява ме в българския театър отдадеността на много хора, това как ни учат и желанието на хората да продължават да се занимават с това изкуство"

За първите учители:

"Първият човек, който ми предрече бъдещето ми като човек на изкуството, беше моята баба и аз нея си я смятам за учител. Защото тя си ме учеше да рецитирам пред гимназията, стихотворения, разкази. И, разбира се, баща ми, който ми даде огромната привилегия преди години, когато той беше директор на Драматичен театър Видин, аз винаги да бъда на първия ред. И да гледам едни наистина незабравими и разкошни лица. Актьори, които ме насочиха към тази магия, които даваха сърце, душа и пот за тази работа и бяха нещастно щастливи. На мен това ми беше достатъчно. Беше много хубаво, винаги са ме разчувствали."

За НАТФИЗ:

"За първото ми кандидатстване ме подготви моят баща, не ме приеха. Може би, защото имах един комплекс – танците и подходих малко несериозно към тях, за което съжалявам. Стигнах до втори кръг. На следващата година имах възможността да работя с госпожа Лиза Шопова. Тя ме подготви с невероятни материали на моя любим автор Харолд Пинтер. Имах монолог на Лени. Бях приет и двете специалности "Актьорство за драматичен театър“ и  "Актьорство за куклен театър“. Избрах да отида в куклено-актьорско майсторство. Имам страхотен респект към това изкуство, но не успях да го овладея. Навсякъде бях в драматично изпълнение."

За съдбата:

"Вярвам, че ние сами си ковем съдбата. Но за да изковем тази съдба, идват птиченца на рамото, дяволчета шепнат, и ние избираме кое да слушаме. Но ние сами го избираме. И затова ние сами сме си виновни и за грешките, и за успехите."

Актьорът Иван Рангелов:

"Отдава ми се повече драматичната гледна точка, но един актьор трябва да може да играе и комедийни, и драматични роли. Как се подготвям за ролите си – стоя си сам вкъщи и мисля. След като текстът е тотално улегнал. Трябва да го знаеш и насън. Аз се отдавам колкото се може повече на героя си. Моята цел е да оправдая своя герой. Просто заобичвам героите си. Ти трябва да знаеш какво иска този човек да каже, за да може да си гъвкав. Мечтая си да изиграя ролята на Хамлет и портретът на Дориан Грей. Обичам сложни персонажи, които бързо се променят.

Каквито и да са мненията на публиката, лоши или похвални, аз ги приемам и продължавам. Винаги трябва да си приемаш и критиката и положителните отзиви. Сценичната треска е нещо положително."

За бъдещите планове:

"Следващата ми задача е да пътувам с този спектакъл, защото смятам, че има какво да видят хората - един северозападен Йов. За видинския театър – поканен съм за един бъдещ проект, който ще се състои. В София ще продължа с пласирането на спектакъла ми и ходенето по кастинги. Имам постановка в Шуменския драматично-куклен театър."

За Видин:

"Видин си е Видин. Аз съм един горд видинчанин и затова направих премиерата на моноспектакъла "Страсти Илиеви“ на сцената на "Баба Вида“. Видин ми даде почти всичко – любов, омраза, прекрасни моменти, приятели, любовта на живота ми Лора." 

Какво обича Иван Рангелов:

"Историята, котките, мистиката, Видин. И още - семейството, Лора, приятелите."

За приятелите:

"Аз съм щастливец, че имам такива приятели!"

Целият запис може да чуете в звуковия файл.