Господ сее в нашите сърца, затова нека създадем в себе си добра и плодовита почва

Освен поредната неделя, ние днес почитаме и паметта на светите Отци от VII Вселенски събор. Тези свети отци утвърдиха вярата и дадоха истински насоки със своето учение към спазване на Христовите заповеди за спасение и вечен живот на Христовото паство.

Евангелското четиво:

"Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!" (Лк. 8:5-8)

"Братя и сестри,

Днес чухме евангелския текст, който се отнася за четирите вида почва. Сеячът в притчата е Сам Господ Иисус Христос, семето е словото Божие, а почвите – човешките сърца.

В Евангелието Сам Христос тълкува тази Своя притча и всички ние я разбираме.

Но има и още една категория хора, които са приели Христа за свой Бог, но не се съобразяват с църковното учение. Ясен пример за тях ни дава спорът за почитането на чудотворните икони.

На днешния ден ние празнуваме паметта на Светите отци от Седмия Вселенски събор, които осъдили иконоборството.

Тази ерес датира от началото на осмотото столетие. Когато към Православното учение, което гласи, че почитането на иконите изразява почитта към личността, изобразена на тях, започнали да прибавят и нехристиянски възгледи.

В 726 г. византийският император Лъв ІІІ издал указ, изискващ да се изнесат светите икони от църквите и домовете, и да се изгарят на площадите. Указът бил мотивиран с това, че почитането на иконите се явява идолопоклонство. Когато народът започнал да възпрепятства изпълнението на указа, император Лъв започнал и гонение на техните ревностни почитатели. Тогава срещу него се изправил константинополският патриарх Герман, поддържан от знаменития св. Йоан Дамаскин и от римския папа Григорий II.

Иконоборческата ерес продължила през почти цялото осмо столетие и едва към неговия край при царуването на благочестивата императрица Ирина почитането на иконите било възстановено. В 787 г. тя свикала Седмия Вселенски събор провел се в Никея, на който участвали 367 отци от Изток и Запад. Съборът напълно осъдил иконоборческата ерес и тържествено възстановил почитането на иконите.

Братя и сестри,

И от нас зависи разпространяването на Божието слово! Засяването на това слово  не е лесна работа. То изисква отдаване на целия живот, покорство и търпение. И всичко, което правим, трябва да бъде благословено и съобразено с каноните, традицията и Преданието на Църквата.

Затова, сеячът трябва да има дълбока вяра в Бог, познание за човека и послушание към Църквата. Трябва да познава и съвременните средства, за да засява и обработва нивата си. И най-вече трябва да се оставя в Божиите ръце относно плодородието. Защото, когато се засява живот, ще се роди живот!  Амин!"

В рубриката "Съвременна Библия“ - нашият Северозапад е пустиня, осеяна с много трънливи къпини. Твърде много хора си тръгнаха от тази пустиня. Но ако ти си още тук, не бързай. Може би в тази пустиня на Северозапада Бог иска да ти каже нещо. Нещо лично на теб, нещо, което ще промени живота ти. Бог промени съдбата на един човек (Мойсей) и на един народ (Израел), говорейки в една пустиня (Синайската пустиня) от една трънлива обикновена къпина. Бог може да прави тези неща. Той изпрати Сина си в един витлеемски обор и така промени човешкото летоброене. Чудно, нали? Бог може да прави интересни неща с обори, пустини и къпини. Следователно може да прави интересни неща и с българския Северозапад.