Адвокат Георги Попиванов - живот в търсене на справедливост

Като адвокат Георги Попиванов работи вече пета година. Преди това е работил  27 години като съдия в Районен и Окръжен съд  във Видин. Обича работата си и я приема като свое призвание. В семейството му правото е фамилна традиция. Неговият баща е известният видински адвокат Тодор Попиванов. Сега неговите синове също се занимават с право. Големият му син е съдия в Районен съд – Видин, малкият, също завършил право, е заместник-областен управител.

Дългата съдийска и адвокатска практика са го научили да не спира да се бори за правда и справедливост, въпреки че борбата за справедливост е много трудна. Работата на съда е изключително отговорна и задачата на съда е да прецени закона и фактите. И да го приложи правилно. Това е житейската му позиция, която е в основата на практиката на адвокат Попиванов и днес.

Роден е във Видин и целия си съзнателен живот прекарва в родния си град. Живее с баба си и дядо си по майчина линия в едно семейство, които са били учители, а дядо му Христо Тричков е бил културтрегер. В точния смисъл на думата. Учител по музикални инструменти, ръководител на два хора, известен в хоровото пеене. В тогавашния Видин жителите са 18 хиляди и всички познават знаменития му дядо. С адвокат Георги Попиванов се връщаме към детството му. Възкръсват спомените за старите красиви къщи по улица "Дунавска" и района около хотел "Ровно", за стария градски площад с прекрасните къщи в бароков стил.

"Майка ми беше фармацевт, а баща ми адвокат. Много неща съм научил от баща си – да бъда почтен човек, добър, доблестен човек. Във Видин живеех до хотел "Ровно“. Там имаше много хубави къщи, живеехме в хубава двуетажна къща, но беше разрушена, за да се построи блок. Спомням си, че по едно време имаше тенденция да се разруши центъра на град Видин. Но имаше архитект, който се пребори с тази тенденция и успя да се запази центъра с малки изменения. От ученическите години голямо влияние ми оказа началното училище. Спомням си учителя ми Джунински. Спомени от онова време нямам, понеже бях много голяма читанка. Когато другите деца навън играеха на гоненица, на свинкя, ритаха топка, аз вкъщи четях уроци и решавах задачи. Изключително прилежен, да не използвам думата "залупен“, не ме интересуваше нищо друго, освен уроците."

Продължава в зеленото училище прогимназия, а после в смесената политехническа гимназия "Димитър Благоев“. Любимите му предмети са математика, физика и химия. Завършва втори по успех в дисциплината по математика.  За по-нататъшното му образование оказва влияние една случка, която го насочва към ХТИ – София. По това време се строи Химкомбината и са необходими кадри – инженер- химици и други специалисти.

"В 11 клас директорът ни събра отличниците и присъстваше и член на Партията. И ни говореха, че ще трябват инженер- химици и ще има преференции за приема в химикотехнологичния институт.  По повелята на Партията кандидатствах химия, без преференции, просто бях добър по химия."

В София започва нов етап в живота на младия студент Попиванов. Общуването му с други хора, с други интереси, възпитание, го променят или както той казва, "станах човек“.  Във втори курс химията вече не му е интересна. Затова се прехвърля в специалност "Право“  в Софийския университет.

"Говореше се, че през 80-те години ще е победил комунизмът, че вече няма да има право, да има съдилища и аз попитах баща ис: "Какво ще работиш тогава?“. Той ми отговаряше: "Когато дойде това време, ще разбереш“. Сега знам защо не ми е обяснил. Той е знаел, че това е фикция, че няма да стане, а аз като дете може да се разприказвам , а последиците може да бъдат лоши. Радвам се, че завърших тази дисциплина. Цял живот съм я работил. Тя стана като наследствена в моето семейство – баща ми е адвокат, аз съдия и сега адвокат, големият ми син – съдия, малкият ми син – завърши право, племенникът ми завърши право. Фамилна професия."

През студентските години се оформя големия му интерес към антикварните стари и редки книги. Определя се като библиофил. Тогава създава личната си библиотека.

"Колко сутрини съм осъмвал пред антикварната книжарница в София! И седим от 5 до 8,30, когато ще отворят. Ние бяхме шепа хора.  Ходех и зад Съдебната палата, там пък се събираха библиофили и там се сменяха, купуваха книги. Нещо, което за съжаление сега го няма" – споделя адвокат Попиванов.

Завършва висшето си образование и получава задължителното разпределение, а то е като юрист-консулт в Секция по експлоатация и товаро-разтоварна дейност -  Видин.  По-късно започва работа като ръководител правна служба към индустриална стопанска асоциация. През 1990 стартира с приятели частен бизнес. Срещата с председателя на Окръжния съд Богдан Минков се оказва преломен момент в професионалния път на младия Попиванов.

"Той ме срещна в центъра и ми каза:"Попиванов, не си губи образованието, продължи правото като професия. В момента в съда има вакантно място за съдия. Ела ще те предложа да станеш за съдия.“

През 1992 година Георги Попиванов започва работа като съдия. И така 27 години в Районен съд -  Видин и в Окръжен съд – Видин. За тази своя професия той споделя:

"Това е изключително отговорна работа за човек, който е приел тази работа като призвание. Съдийската и адвокатската работа е борба за справедливост. Съдията трябва да раздава справедливост и по наказателните дела и по гражданските дела. Тъй като се решава съдбата на отделен човек. Правото трябва да възтържествува. Винаги има две гледни точки, иначе нямаше да има дела. Работата на съда е да прецени закона и фактите. И да го приложи правилно."

Работата

"Правото е изключително трудна професия. Никой не може да каже, че знае всичко в правото. Изключено е. Правото, освен че е голяма материя, то непрекъснато се мени. Което не е хубаво. Съдийската професия страхотно ми е харесвала. Аз работя една работа, която ми доставя върховно удоволствие и отгоре на това ми плащат много добре. Правото дава житейски опит. С годините се натрупва опит. В 95 % един добър съдия знае кога свидетелят лъже. За съжаление, много рядко има дела за лъжесвидетелство. Аз бях добър съдия, а сега съм добър адвокат. Ще кажете – хваля се, да, аз съм единственият, който след 10 ноември от съдия стана адвокат. Адвокатът трябва да стои в кантората си и да приема своите клиенти. Имам работно време от 9,30 до 19 часа. Гледам кафетата пълни с хора, аз нямам време да го направя. Моите почивни дни са петък следобед, събота и неделя, и не винаги. Когато имам належаща работа, и в събота, и неделя съм тук. Но аз съм си избрал тази работа, харесвам я много. Когато спечеля едно дело, аз се радвам повече от клиента си. Когато се случи да загубя дело, много редко,  – аз съм покрусен."

Най-големият успех

"Съдеха четирима младежи за грабеж, придружен с убийство. Съставът, който разгледа делото преди мен, сложи 64 години лишаване от свобода общо на четиримата. На двама по 15 години и на двама по 17 години. Апелативният съд го върна за някакви процесуални нарушения на състава, на който аз бях председател. По това дело аз мислих 1 месец, усещах, че нещо не е наред. И го премислях, докато накрая ми се избистри обстановката. И накрая установих следната присъда - трима оправдани и един с четири години. И тази присъда издържа. Значи е била правилна."

Семейството

"Аз съм сторонник (привърженик бел. ред.) на брака между мъжа и жената. Семейството е институция, стига с това припознаване! Когато има брачна връзка, недоразуменията се изглаждат по-лесно."

Заветът

"Борбата за справедливост е много трудна, но един истински адвокат не трябва да спира да се бори за справедливост. Когато нещата са на кантар, подкрепи по-слабия – е съветът на баща му - адвокат Тодор Попиванов."

Целият запис може да чуете в звуковия файл.