Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петко Илиев- живот, посветен на развитието на Видин

Снимка: Държавен архив Видин

Петко Илиев - име, което и днес се помни, но не толкова, колкото заслужава личността, дала голяма част от живота си, за да превърне Видин в един от водещите български градове.

Как се оказва Петко Илиев в политиката? Пътят му ни разказва неговият син Владимир Илиев, който разяснява, че "през онези години в политиката те вкарват събитията" и че "баща ми бил свикнал вече на труд, пък и имал средно образование":

"В политиката днес е по-различно, отколкото беше някога. Тогава не е имало влизане, а просто събитията са те вкарвали, искаш или не. Баща ми Петко Илиев е бил от бедно семейство и преди 9 септември 1944 години е станал член на РМС. Участвал е в Съпротивата. След 1944 година започват да го пращат тук и там, за да работи. Една от причините е, че той е бил изключително трудолюбив. От 6-7-годишен е бил по нивите. Като ученик е работил по каменни кариери и пътища. Издържал се е сам, за да учи. По онова време само във Видин е имало гимназия"

Озовавайки се сред властващите, Петко Илиев веднага е натоварен с различни задачи. През 1959 година, когато Народна република България получава своето ново административно деление, Петко Илиев е изтеглен във Видин.

"Отначало го пращат в машинно-тракторна станция, после е станал директор на същата станция. Пращан е на различни партийни школи. Когато се завръща в Белоградчик, е бил председател на Народен съвет - т.е това са днешните Общини. После е първи секретар. През 1959 г. при направата на Видинския окръг е изтеглен, като в началото е заместник-председател, а през 1961-62 година става и председател на Окръжния народен съвет. Този съвет отговарял за стопанската работа на територията на видинския регион", припомня този период в живота на Петко Илиев неговият син Владимир.

До 1944-та година видинският регион, подобно на днес, е един от най-изостаналите в национален мащаб. Нивото е ниско, а когато Петко Илиев започва кариерата си, каузата е една единствена: да се развие икономиката във всичките отрасли, за да се повиши благосъстоянието на населението. Без индустрия няма как да има просперитет, вярвал Петко Илиев.

"Баща ми беше работохолик. Работеше непрестанно. Ако се прибереше вечер в 21 часа, то си беше събитие. Той работеше по няколко линии неуморно - едната беше селското стопанство. Тогава нямаше почти никаква индустрия в региона. Той си беше селско дете, а това му беше слабост. Другото, което осъзнаваше, е, че без индустрия не може да има развитие. Всичко се определяше от София, икономиката беше централизирана. Всичко тогава беше толкова свързано, толкова се наблюдаваше, че баща ми пътуваше до София през ден. Даваше доклади и отчети, но търсеше постоянно финансиране за различни обекти", разказва Владимир Илиев.

Петко Илиев осъзнавал, че да се постигне напредък във времената, в които образованието е ниско, е много важно да има "изучени и кадърни", припомня си основните линии в политиката на Петко Илиев неговият син Владимир.

"Първите два блока, които се построиха във Видин, бяха на ИТР - инженерно-технически работници. Учителският блок е другият от първите блокове. Баща ми насърчаваше знанието. Спомням си, че всяка година идваше в София и обикаляше инженерните ВУЗ-ове, за да издирва хора от региона, които завършват. Агитираше ги за връщане във Видин, вместо да остават в София. Баща ми уважаваше много обикновените хора - така беше възпитан, в такава среда е раснал. Познаваше много хора по селата, много работници - всички по име. "

Владимир Илиев си спомня и за част от индустрията, развила се по времето, в което Петко Илиев е председател на Окръжния народен съд:

"От индустрията, например, заводът за помпи. Всичко се строеше тогава. Млекоцентралата също, месокомбинатът и той. Винарски изби в Кула и Белоградчик. Завод за режещи инструменти във Видин, помпени станции, водоснабдяване по селата. На 100 % не остана неводоснабдено село тогава. Хотел "Дунав" и Хотел "Ровно". Дигата тогава се строеше. Петко обикаляше наред из Министерствата, докато не отпуснат пари за нови строежи".

СнимкаЕнергията и усилията на Петко Илиев са насочени и към улесняване предвижването в нашия край. Наред с акцента за актуализиране транспортната връзка със София, изграждане на нова съвременна шосейна магистрала и подкрепяне идеята за тунел под „Петрохан”, се поставя мащабната задача за проучване, проектиране и изграждане в къси срокове на летище във Видин. Правени са предварителни проучвания чрез Министерството на земеделието и Министерството на народната отбрана и съобразно спецификата на района, е насочено вниманието на землището край с. Смърдан (Иново), на около 4 км. от града. Теренът е равнинен, често наводняван и поради това заблатен, рядко използван за селскостопански нужди. 

"По онова време много се бореше той за пътя Видин-София така, както трябва. В момента се говори за същия този път по онзи начин, по който и тогава - за заобикаляне на населените места, да е хубав и широк. Окръгът се бореше за тунел под Петрохан. Това е огромно финансиране, нямаше как да се случи. Трудно е да искаш летище в края на България. Той фактически чрез Министерство на земеделието получава помощ, като уточнението е, че летището ще бъде селскостопанско. Министерството на отбраната дава съгласие, защото летището е нужно и от военна гледна точка. Летището по документи е селскостопанско, макар че идеята е да е гражданско, разбира се. Двете министерства осигуряват парите и дават зелена светлина. Тогава с влака се пътуваше бавно, а с кола беше между 3.5 часа и 5. Всички командировани започнаха да пътуват със самолет след това", разказва Владимир Илиев.

Величавото дело на Петко Илиев в окръга се бележи със завършване строителството на летището във Видин при крайно комплицираните географски условия. Експерименталните полети на граждански самолети до София стават през месец юли, а официалното откриване е за 9 септември 1973 година в присъствието на министъра на транспорта Григор Стоичков.

Като "строг, но правдив" си спомня своя баща Владимир Илиев и разказва за случки, които си спомня от детството:

"На нас не ни беше приятно, защото баща ми не ни обръщаше внимание. По-точно - винаги беше зает. Но пък за другите се грижеше изключително много. Не само за икономическото развитие. Беше строг, но правдив. Спомням си, че за себе си не искаше нищо. Той апартамента във Видин не си го купи. Като дойде в София също не си купи жилище, а живееше под наем. Вкъщи ни беше забранено да приемаме почерпки. Да уточня - днешната модерна дума корупция тогава се изразяваше в гостуване, в което ти носят кокошка, ракия или вино. Ние бяхме инструктирани да не приемаме такива неща".

Петко Илиев е личност, която е малко популярна за днешните поколения. Въпреки това, има хора, които си спомнят Петко, свидетелства Владимир.

"Да, поредният, който е забравен. Но има и обективна причина. Колко поколения минаха? Вие младите сте 4-5 поколения след него. Петко Илиев 1974 година напусна Видин, но все пак е помнен. Аз се прибирам понякога в Белоградчишко и съм чувал да споменават неговото име. Имаше едно влакче, което работеше и след 89-та година, а хората ходеха с него по селата. Споменаваха го, чувал съм, като влакчето на Петко Илиев. Преди десетина години правихме един обект от фирмата, в която работя. Като отидох, единият електротехник се сети чий син съм. Каза ми, че баща ми, като правили летището, инспектирал всяка вечер работата. И след началото на този век го спомеваха дадени хора. Нормално е младите да не го знаят. Пък да не говорим, че българинът е с къса памет историческа".

Петко Илиев напуска този свят през 1990 година. Енергичната му дейност и постоянна борба, която води, за да развие любимия град, е красноречив факт, че делото му заслужава повече от уважение. Казали са отдавна хора, че "народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори". Хората, отдали годините си първо за модернизирането, а след това и развитието на Видин днес заслужават най-малкото да бъдат помнени.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00