Младежките общества в Северозапада-има ли ги?

На 12-ти август отбелязваме Международния ден на младежта. Това е удачен повод, за да повдигнем винаги актуалната тема: какви са възможностите на младите в нашия регион да разгърнат потенциала си и да се включат в развитието и прогреса на нашето общество? 

Общинският Младежки дом- Монтана ще се включи в отбелязването на Международния ден на младежта, съобщи директорът Асен Асенов.

"Тази година за първи път се включваме в Международния ден на младежта. Ще направим едно скромно събитие, един хепънинг, на 12-ти август от 9 часа. Предвидили сме спортни занимания, тай дзи, брейк денс, народни танци, демонстрации за прилагане на първа помощ от Българския младежки червен кръст, викторина и крос около езерото в парк "Монтенезиум". Скромно, но сега е сезонът на отпуските и това е, което успяхме да организираме. Целта ни е, дори да сме много натоварени, е да раздвижим културния и спортния живот. Лятото е трудно, градът е полупразен. Нещата на открито се харесват от младите хора. Правим всичко това, за да провокираме младежта", разказа ни за предстоящата инициатива Асен Асенов.

Враца също ще се включи в отбелязването на деня на младите, разясни Тихомир Машов, младежки работник в Младежкия център и уредник в отдел "Образователни програми и технологии" към Регионалния исторически музей във Враца.

"За тази година, за разлика от минали, не сме планирали нищо кой знае какво. 12-ти август се пада неделя, сезонът е отпускарски. Грандиозни неща няма да има. Ще почистим покрай стадиона и в парка. Друго не е планирано".

Отбелязването на Международния ден на младежта из българските градове е задължителна стъпка, която да повиши интереса сред младежите, да ги насочи, насърчи и ентусиазира дори. Но дали е достатъчна, за да дава отговор на наболели въпроси по тема, която според мнозина се неглижира - бъдещето на младите, липсата на интерес към обществения живот, която те проявяват, и много други.

"Нещата са и така, и така. Има много активни младежи, които се включват в различни кампании. Има и други, които карат по лекото съпротивление - кафенета, седене пред компютъра. Ние организираме дейности в сферата на двигателната активност, неща като танци и спорт. Факт е, че има интерес към тези инициативи. Много е важно да има разнообразие за децата", размишлява по темата Асен Асенов и дава причината, която според него пречи да съществуват големи младежки общества в Северозапада:

"В малките градове съществува проблем - малко са нещата, които се правят. Кара се по едно русло, малко нови неща, една рутина си върви. В големите градове е динамично, повече клубове, неправителствени сдружения. При нас, честно казано, не забелязвам особена активност от младежки сдружения".

Липсата на ангажираност на младите към обществения живот, за Тихомир Машов  има две страни. Според него, от една страна  младите са презадоволени заради всички опции, които имат в днешни дни, но от друга страна, проблемът продължава да се неглижира от тези, които носят отговорност.

"Тази тема е болезнена и конфликтна. Защо? Защото има тенденция, но не знаем на какво се дължи. Търсим причини, правим изводи, но просто младежите не са активни. Голяма част от тях не искат да се включат в различен тип дейности. Без значение култура, образование или спорт, просто липсва интерес. Има една малка група от хора, малък процент, едни и същи младежи, които ги знаем. Броят им е колкото два класа. Ние от институциите се опитваме да търсим контакт с тях, да намерим някакъв общ език. Искаме те да бъдат активни, опитваме се да провокираме интерес, но не искаме да им даваме съвети, защото никой не обича съветите. Просто трябва да участват в социалната сфера, в обществената и в културната".

От своите впечатления Тихомир Машов си прави и изводи: 

"Нашето наблюдение е, че младите нямат интерес. Колко пъти сме ги питали различни въпроси, като "какво искате да се случва, какво ви харесва, кое е важно за вас", но отговорът е "не знаем, искаме да е интересно". От наблюдението мога да кажа, че голяма част от тях са далеч от това, което се случва във Враца. Наболелите теми не вълнуват младите, а целта е да разберат болежките на града."

Истината, като във всеки наболял проблем, разбира се, е в средата. Вината не е нито само на младите, нито само на институциите и обществото. А когато говорим за крайности, вероятно темата има привкус на парадокс. Ако младите виждат, че всичко им е спуснато наготово, можем да приемем, че това всичко или не е достатъчно, или работата не е свършена достатъчно добре. Възможно ли е самите институции, самото общество да не насърчава достатъчно младежта, въпреки че и осигурява широка гама от опции?

"Нашите изводи до голяма степен, че липсата на интерес идва от прекалената достъпност днес. Не е тайна, че сега има изключително много програми, проекти, училищата предлагат много. Ситуацията е, че има прекалено много предлагане за сметка на интерес. Музеят е много отворен към такъв тип дейност. Другите институции също предлагат опции пред младежите", описва дългогодишния си опит в сферата Тихомир Машов и допълва:

"Вмъквали сме ги в какво ли не. Прекалено много предлагане, а те губят интерес към каквото и да е. Самите институции не са това, което бяха. В училище се предлагат различни проекти и програми. Институциите може да са закостенели, но конкретно към младите има инициатива".

Какъв е големият извод тогава, каква е крайната оценка?

"Пак казвам: активно е едно общество от 60 младежи, т.е нещо като събрани два училищна класа. Това е  е положението. Дали игра, концерт, събитие - сами да си го измислят. Не трябва да им предлагаме толкова много. Прекалено внимание, много дундуркане. Опитите да привлечем тези хора за каузата сякаш ни отдалечават от тях", смята Тихомир.

"Проблемът е, че в Монтана малко млади хора се връщат, за да живеят. Младите са бъдещето, но не могат да бъдат стимулирани да търсят бъдеще в родното място. Имаме нужда от тези младежи, затова трябва да намерим начини да ги върнем".

Ситуацията се повтаря от година на година. Дори тази е прякото свидетелство - денят ще бъде отбелязан сякаш повърхностно, а нашата нация трябва да бъде изградена така, че пътят на младите да е отворен. Не е ли твърде късно тепърва да мислим как трябва да задържаме младите? Проблемът, разбира се, не се наблюдава единствено в Северозападна България, но градовете тук предлагат по-малко, отколкото големите български центрове.

"Навсякъде можеш да се развиваш, стига да го искаш. Проблемният момент е, че условията не предразполагат, а такъв е и случаят във Видин. В нашия град има хубави гимназии, но нямаме наш си университет. Можеш да се развиваш и без университет, но образованието си казва думата. Не е случайно, че когато завършат гимназия, младите си тръгват - дали към чужбина или друг град", е мнението на Лорина Пенчева, която през есента започва висшето си образование в Дания.

През годините Лорина е участвала в различни младежки общества във Видин, наблюденията и са скорошни, затова мнението и, че "Видин, както и младите, заслужават повече."

"Положението във Видин не е толкова отчайващо, но все пак съжалявам, че няма достатъчно млади хора, които искат да се занимават изключително активно."

Изглежда, че всеобщото мнение е, че проблемът е "неглижиран". Тихомир Машов разсъждава и по другата гледна точка - по-неприятната, представяща често срещаната причина защо България ежегодно е напускана от младите си и амбициозни синове и дъщери:

"За съжаление, този проблем е неглижиран. Реално той е много важен, защото днешната младеж след 10 години ще изграждат ядрото на обществото, те ще му дават сила, ще го движат, ще управляват другите. Много добре трябва да премислим как да се отнасяме към тях - как да постъпим, защото говорим за нашето утре, следователно то заслужава внимание и грижа. Ако ние не сме добри предаватели на традицията, посоката може да бъде объркана."

Тихомир отбелязва и друг основен момент, превърнал се в тенденция: не само напускането на родните кадри, но и липсата на завръщане от тяхна страна.

"Другото нещо, което прави впечатление, че по-грамотните и по-активните, тези които имат възможност да бъдат осигурявани от родителите, те отиват в чужбина. Тези хора са ни нужни, но те не се връщат. Губим хора с огромен потенциал. Големият проблем на градовете от Северозапада е, че нямаме хора. Хората с капацитет си отиват. Ние трябва да задържим младите, т.е трябва да им предлагаме възможности за развитие."

Лорина Пенчева обрисува ситуацията във Видин по начин, по който си личи ясен контраст със ситуацията във Враца:

"Във Видин има не малко млади хора, които искат да направят нещо с ежедневието и бъдещето си, но не срещат особено много подкрепа. Друг проблем е, че такива хора не всеки път са достатъчно активни. Преди години бях в Младежкия парламент - активна организация, която организира различни събития. Тези събития са глас на обществото - една позиция, която дадена младежка организация заявява пред другите", казва Лорина и твърди, че "няма кой да покаже пътя на младите в нашия град".

"Винаги трябва да има баланс - ние младите се нуждаем от по-опитните, които да ни покажат пътя, но и трябва да бъдем по-настоятелни, активни и заинтересовани. Младите хора са хората с идеята, те трябва да са активни, но имат нужда от опита на своите ръководители".

Въпреки че е участвала в различни младежки организации, Лорина си представя различно идеалното младежко общество, което да изгради ядро в един малък град.

"В едно младежко общество трябва да има различни хора - както по възгледи, така и по възраст. Да са възможно най-много. Различните гледни точки са огромно разнообразие. Интересите също трябва да са различни. Тези хора трябва да правят ежедневието на другите млади хора по-интересно. Това общество трябва да има сериозна дейност - да се борят за правата на младежта и да бъде глас на младежта".

Длъжни сме да не се сещаме за младежта веднъж в годината - на 12-ти август. Проблемите не трябва да се неглижират. Единственият стремеж в живота ни трябва да бъде достигането до истината. Каква е истината тук? Кой е виновен от година на година все повече младежи да напускат българския Северозапад, защото не виждат перспектива за себе си? Въпросите са много, но завършвам с позната реплика от един филм: "Дори когато знаем отговорите, не бива да спираме да задаваме въпросите".