Приложничката Ана Петрова: "Любовта е най-силна, по-силна е от вярата и надеждата"

С Ана се срещам във Видин, в едно кокетно малко арт магазинче, един малък оазис сред сивотата на днешното ежедневие и заливащия ни поток от стоки-еднодневки. Посреща ме нежна и усмихната млада жена с прекрасни светли коси и топли сини очи.  Доста време останах тук, а през това време влизаха малки посетители, за да си купят книжки за оцветяване и цветни боички. Някои пък бяха оставяни за малко от своите майки и баби, за да се отдадат на магията на рисуването и приложните изкуства. 

Ана с безкрайно удоволствие върши своята работа, която всъщност е и нейно хоби. От малка обича да рисува, да твори, да създава  и да подарява създадените малки шедьоври на свои приятели.

А нещата, които изработва, са рисунки с пирограф върху дърво. Нещо, което е заложено в нея от родителите ѝ – баща ѝ е дърводелец, а майка ѝ рисува. Ана умело съчетава рисунъка с топлотата на дървото и получава невероятен синтез от  красота и изящество. Защото както самата тя казва, влага душата си във всяка своя творба. За предпочитанията си към дървото обяснява:

"Има разлика в рисуването върху дърво. Ароматът на изгоряло дърво и топлотата на графиката, пирографът дава топлота, защото нюансите са кафяво към черно и самите жилки на дървото се запазват, а и е по-трайно едно дърво. Обичам да изобразявам живата природа, създанията Божии. Макар че и Баба Вида рисувам много пъти. Майка ми е рисувала, нейният баща е рисувал, моята дъщеря рисува и надявам се да продължи традицията."

Средното си образование получава в Техникума по облекло и хранене – Видин. Продължава да учи като записва курс за Дизайнер- моделиер в Института по маркетинг – София. Връщайки се във Видин, започва работа  във "Вида стил“ като оператор на оверлог и така 6 години работи като шивачка. Следва времето на майчинството и радостта от отглеждането на две дъщери. Със съпруга ѝ са единодушни, че времето, прекарано с децата, е най-важното за силната връзка между децата и майката. Обичта ѝ към децата я довежда до следващата ѝ работа – в Детски кът.

"Дечицата са едни открити душички, много енергия дават на човека и го зареждат и колкото и да си уморен – една детска усмивка в края на деня – това е всичко. Като кажат, че те обичат и те ценят. След някое детско парти казват на майка си "Аз си оставам тук, довиждане, мамо!“, което много учудва майките. Животните и децата усещат хората – на кой могат да се доверят и на кой - не. По това можеш да съдиш за някой човек – ако някое куче не харесва някой човек – има причина."

Своята страст към рисуването предава и на голямата си дъщеря, която като нея рисува прекрасно, а пък малката ѝ дъщеря има друга дарба - да пее. Ана Петрова отделя много време за общуване с децата си.

"Трябва да се вслушваме в децата си и да не ги контролираме, да им дадем свобода. Защото, когато има голям контрол, те растат несигурни и не могат след това да взимат решения сами. И не откриват собствения си път. Аз съм на този принцип – всеки си носи последствията от действията."

Според нея новите технически достижения вече изместват ръчния труд и индивидуалния подход, който всеки творец проявява.

"Не е хубаво да се изместят занаятчиите и творците, защото така се измества творецът и я няма душата на твореца, а човек като го работи влага душата си, всичко най-добро. Аз никога не съм доволна от себе си, искам всеки път да е по-добро и да съм го изпипала до най-малката подробност."

Любимите ѝ художници са много, но най-вече харесва Владимир Димитров- Майстора. От съвременните творци предпочита Васил Горанов, Мария Илиева, която рисува портрети на жени с български носии и помага за запазване на традициите. Рисувала е с темперни бои, но на сърце ѝ е  графиката. Възхищава се на красотата в различните занаяти – грънчарство, бижутерия,бродерия, български шевици.

На първо място в живота си Ана Петрова поставя вярата.

"Вяра човек трябва да има. Това наистина е най-важното. Хората живеят ден за ден, нямат ценности, не възпитават децата в ценности. Защото вярата те кара да бъдеш добър човек, да правиш всичко с любов, от сърце. Казвам на моите деца дори хората да не те оценят, Бог ще те оцени."

Ана Петрова вярва във Вселенския разум, който създава баланса и хармонията в света и в човека. Вярва в Бог.

"В днешния живот всеки човек има някаква липса, на всеки нещо му липсва, някой иска да има семейство, друг иска да има деца, трети има деца, но те го ядосват. Няма абсолютно щастлив човек и това е, за да осъзнае, че се е отделил от Бога,  затова има празнина. За мен Библията е книгата на книгите, всеки един човек трябва да я прочете. И това не е достатъчно само да я прочете. Защото много хора се оправдават – ама аз не я разбирам. Ама ти прочете ли я. Защото тя се тълкува. Тя е един пъзел, но когато имаш поглед върху цялото, няма как да се изгубиш в елементите."

Отделя голямо значение на малките неща:

"Хората не се вглеждат в малките неща, излезе, тръгва на работа, замислен, не чува пойните птички, не вижда зелените дървета или красотата на парка, а всеки сезон е различен и всяко нещо ни носи радост. Като минавам край църквата, едно бяло кученце лежи там, кой му обръща внимание. Но на мен ми е направило впечатление. Децата ни носят радост, творчеството, срещата с хубави хора, хубава музика – всичко."

Ана дава по някоя и друга пара на просещи хора и споделя: 

"Много хора ги отбягват. Като ти иска човек – трябва да му дадеш. Поне и добра дума да дадеш, но не го оставяй така, не ги нагрубявай, както и с бездомните  кучета. Всички имат нужда от любов. Малко да дадеш, но да е с любов. Любовта е най-силна, по-силна е от вярата и надеждата."

Целият разговор може да чуете в звуковия файл.