След жътвата: Ниски добиви и жито с лоши показатели

Според данни от земеделската дирекция във Видин, пшеницата е прибрана на 100 %, добили сме 157 хиляди тона зърно, а средният добив е 432 кг. от декар. Има близо 860 декара пропаднали площи- основно в Бреговския район- заради подпочвените води и пробива в дигите пролетта. Средният добив е по-нисък от миналогодишния, когато стопаните са се радвали средно на 546 кг/дка. От ечемик са добити средно по 469 кг/дка, при 631 кг миналата година. Подобна е ситуацията и при рапицата- в Белоградчишко има неприбрани около 500 декара и пропаднали площи в Кулско, а към момента средният добив от маслодайната култура е 231 кг.дка, при 308 кг от декар за миналата година.
   
"Жътвата приключи, не се сбъдна прогнозата от ранна пролет, когато нищо не предполагаше какво ни чака... Годината започна с аномалии, с много мека зима- още тогава имахме притеснения как би завършила... Независимо от това есенниците бяха в доста добро състояние и прогнозата на хората беше, че ще достигнем миналогодишните добиви. За жалост, това не можа да се оправдае, по две причини. Първата причина беше априлското засушаване, което се оказа доста пагубно за есенниците, втората- дъждовете в края на юни и по време на активната жътва. Това провокира есенниците да загубят от хектолитровото си тегло- оттам дойде и намалението на добива, а качествените показатели бяха много силно влошени. По последна информация, над 60 % от пшеницата, която е добита у нас, е с нехлебопекарни качества- това означава фуражна пшеница. Независимо от това, смятам, че има достатъчно качествена пшеница за изхранване на населението и за посев... Друг е въпросът, как това ще се отрази на финансовия резултат на българския фермер. Независимо, че през последните дни се наблюдава лек ръст в цената, тя все още гравитира около миналогодишната, но само след месец-два, ще бъдат отсети качествените от некачествените партиди и за качествените цената ще е значително по-висока"- коментира Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите.

Тази година земеделските стопани се надяват на добра реколта от слънчоглед и царевица, но все още е рано да се прогнозират добивите. 

Александър Александров успокои стопаните, че заради ниските добиви от пшеница рентите няма да бъдат намалени, но не могат и да се увеличат:

"Няма как рентите да растат безкрайно, защото те са производно число- всеки може да си направи сметката- има добив, цена, гориво, разход, труд... Това, че в определени землища конкуренцията между земеделските стопани е доста силна и води до повишаване на нетното количество на рентата, е нож с две остриета. За собствениците е добре, но за тези, които произвеждат, не смятам, че е толкова добре, защото в един момент може да се стигне до ситуация като в Добруджа- на места там има ренти от по 100 лева на декар и повече. Според мен, това няма как да се получи, ако земеделският производител не е настъпил в някаква част на сивата икономика, или отнякъде са пристигнали някакви други пари... От друга страна, няма как да продължим да увеличаваме добивите от зърно, защото ще се стигне до ситуация- каква пшеница произвеждаме.... В крайна сметка, обществото трябва да си даде сметка докъде можем да стигнем в един момент- дали искаме много зърно на ниска цена, произведено с много химия, или обратното..."

Опасенията на фермера са, че заради изключването на зърнопроизводството от приоритетните области на Програмата за развитие на селските райони, е възможно отново да се появят пустеещи площи.

"Европейските субсидии вече не нарастват, макрорамката в новия програмен период е ясна, факт е и таванът на субсидиите. Намаляването на субсидиите от своя страна води до раздробяване на земеделските стопанства. Това води след себе си и по-ниската ефективност. Програмите не работят вече за зърнопроизводството, приоритенто са насочени към по-уязвимите сектори- животновъдство и зеленчукопроизводство. Това, което успяхме да постигнем досега- гордея се, че миналата година България произведе 6 милиона тона пшеница- нека се опитаме да запазим това и да обърнем погледи в посока- да започнем по-качествено да произвеждаме, не повече, а по-качествено..."

Ще може ли страната ни да изнася безпрепятствено зърно, какви са административните задължения на земеделците в края на юли и има ли препъникамъни в комуникацията с институциите- чуйте в звуковия файл.  

В предаването още: по-издръжливи ли са родните сортове пшеница при екстремни климатични условия, каквито наблюдаваме тази година и коя е мотивацията на родните селекционери да произвеждат нови сортове.