Асен Асенов: Българският фолклор е нашата визитка пред света

Асен Асенов е роден в град Монтана на 31 юли 1971 година. От шестгодишен започва да свири на гъдулка. В родния си град учи до седми клас, след което продължава в средно музикално училище "Панайот Пипков" в Плевен. След гимназията работи за кратко време в оркестъра на фолклорния ансамбъл към читалище "Разум" в Монтана. Следва първи опит за влизане в Музикалната академия, който се оказва неуспешен, след което отива в казармата. Втория път успява да влезе във висшето учебно заведение.

През 1997 година завършва Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив, специалност “Ръководител на народни състави” и учи следдипломна преквалификация по музикална педагогика. Има щастието в продължение на 6 години да е гъдулар в оркестъра на Държавен фолклорен ансамбъл "Тракия". През 1999 година интересите му се насочват в други области. Започва да се занимава с нови дейности, навлизащи тогава в България – мултилевъл маркетинг. Работата е интересна и динамична, научава се да комуникира по-лесно с хората и да усеща техните желания и нагласи. През 2002 година се връща в родния си град. Започва работа в Общинския младежки дом като художествен ръководител и диригент на народен хор "Пъстренец" към Общински младежки дом – Монтана. И продължава да свири на гъдулка.

По това време започва да преподава музика в ЦДГ № 7 “Приказен свят” и ЦДГ № 12 “Здравец”. По-късно Работи като учител по народно пеене и в V СОУ "Христо Ботев" с разширено изучаване на музика, където води и часове по гъдулка.

От ноември 2007 г. е директор на Общински младежки дом – Монтана. Член е на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

През 2006 г. създава детска певческа група “Пъстренец Джуниър”. Една формация, която залага основно на песенното богатство на Северозападния край. Паралелно с това е художествен ръководител на оркестъра на танцов ансамбъл “Пъстрина” – Монтана.

“Пъстренец Джуниър” има своя мисия, а тя е да спечели за каузата на българската народна песен талантливи българчета, за да се гарантира приемствеността между поколенията и да се съхрани фолклорното богатство.

"Детската певческа група тръгна точно от хора, защото тогава през 2005 година групата на децата в хора се увеличи и съответно се наложи просто да отделя децата. През 2006 година стартирахме с концерт "Прощъпулка“. Основният репертоар на детската група са само и единствено народни песни, като акцентът е върху песните от нашия край, Северозападна България. Като голяма част от песните са торлашки. Те носят спецификата на нашия край, малко са по-различни като диалект, като мелодия и са много атрактивни. Особено първите години журитата гледаха с отворени уста и питаха постоянно: "Какви са тия песни? Откъде са тия песни?“. За мен пеенето на песни от региона е най-важно. А не да пеем песни, които са от Тракия, от Пирин, от Родопите, защото нито един състав от пиринския край няма да пее песни от нашия регион. Това е абсурд, което никога няма да се случи. Аз сега се опитвам да наложа на някои читалища, с които работя, този навик да пеят местни песни. От Видинско, от цялата Северозападна област. Като цяло винаги сме били приемани много добре и журито, които са мои колеги, състуденти, харесват това, че изпълняваме песни, които те не са чували до момента. Е, вече станаха популярни."

Асен Асенов има свое становище по отношение на песните, които се представят на местни събори и прегледи.

"Голяма част от групите пеят тракийски, родопски и други песни, което за мене не би трябвало да е така. И не трябва да е така, защото ние сме от този край и трябва да си популяризираме нашето фолклорно богатство. Иначе кой ще го съхрани, кой ще го запази? Няма кой. Това са хората – местните състави. Може да се нарече, че това е автентичен фолклор. Аз по принцип се старая да използвам песните в момента, в който ги чуя. Примерно, има такива песни, които съм чул, записал съм ги, дешифрирал съм ги от местни състави. Например от Горни Лом имат едни интересни торлашки местни песни."

Тази година децата от ДПГ “Пъстренец Джуниър” се представят отлично във всичките си участия. Последните награди са от фолклорния фестивал в Арбанаси. Певческата група като формация печели трето място, а две от децата се класират на първо и второ място. 

Асен Асенов се интересува от източни бойни изкуства (винг-чун). Запознава се с тази практика още като ученик и продължава да я практикува и да обучава и други ученици.

"За разлика от други бойни изкуства, които са превърнати в спортове, тук нещата са сведени до степен "минимум реакция – максимум ефективност“. Нещата се разглеждат така, както би се случило в самия реален живот. Ние изграждаме в себе си навици да реагираме, да си създаваме реакции. Защото навикът е нещо, което ти си го изградил, без да се замисляш. Тоест тук няма контрол от съзнанието, а е на ниво подсъзнание. Човек може да реагира така, както се е научил. На мен това ми харесва. Аз не гоня спортни цели. В ежедневието, слава Богу, не ми се е налагало да го ползвам. Това, на което ни учи винг-чун е адаптиране, защото ние никога не знаем как ще реагира противникът ни. Принципите са като природните закони, да живеем в хармония с природата, адаптираме се към времето."

Асен Асенов е влюбен в българския фолклор, продължава да открива все нови и нови вдъхновения, за да търси, намира, дешифрира и да представя на света северозападните народни песни.

"Смятам, че българският фолклор ще продължи да става все по –популярен. Мисля, че има огромен потенциал за хората, които се занимават в тази сфера, той е безкраен извор на идеи, на материал за правене на песни. Особено пък нашият фолклор тук, не случайно направихме този конкурс "Напеви от Северозапада“. Българският фолклор е нашата визитка пред целия свят"

Целият запис може да чуете в звуковия файл.