Пазители на "Живите човешки съкровища" в Северозапада получиха награди

Читалищата в Хърлец, Чипровци, Антимово и Гъмзово получиха грамоти от Министерството на културата за принос в опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство. Поводът е 10 години от създаването на Националната система "Живи човешки съкровища”, чиято цел е да съхрани музиката, танците, обредите и традиционните занаяти в България. Сред първите вписани е старинен обреден танц, запазен от самодейците при народно читалище "Никола Й. Вапцаров” в село Хърлец, община Козлодуй, разказа председателят Таня Младенова:

"Ние сме горди, че сме едни от първите пет вписани още при стартирането на тази листа. Така че наистина област Враца трябва да се гордее с това, че читалище "Никола Й. Вапцаров" сме удостоени с тази грамота заради обредния танц "Калуш". Предполагам, че спечелихме с автентичността, защото калушарите играят необработен фолклор, запазен от техните деди. Също така носиите, с които те танцуват, са над 100 години, автентична е и музиката, която съпровожда техния танц."

През 2012 година в листата е вписана Антимовската духова музика. Заслугата е изцяло на музикантите от "Дунавски ритми", обясни секретарят на Народно читалище "Развитие - 1926” - село Антимово Цеца Христова:

"Участвахме още през 2008 година, тогава не бяхме допуснати. След 4 години щастието ни се усмихна и бяхме записани в националната листа благодарение на тази прекрасна духова музика. Бяхме поканени 2015 година, нашето читалище - танцьори и духова музика, да закрием юбилейния събор в Копривщица. Това беше много вълнуващо и това може би е най-голямото признание, което получихме."

Председателят на читалището и ръководител на духовата музика Пламен Димитров смята, че богатият културен календар във Видинска област допринася за опазването на културното наследство в тази част на страната:

"Радвам се, че сме част от Живите човешки съкровища. Това показва, че в нашия регион се върши дейност и то на високо равнище, след като хората ни награждават и ни признават."

През същата година част от Живите човешки съкровища става чипровският килим. Той е вписан и в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което е голямо признание за целия град, коментира секретарят на Народно читалище ”Петър Богдан - 1909” в Чипровци Христина Димитрова:

"Подадохме документи и се оказа, че килимът наистина бе оценен по достойнство. Чипровският килим е вписан и в листата на ЮНЕСКО. Това ни помогна да популяризираме занаята. Започна голям туристически поток към нашия град, много голям интерес има, още повече че организирахме и фестивал на килима..."

През 2016 година, като елемент на Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България” са вписани традиционните хора на видинското село Гъмзово, разказа секретарят на Народно читалище "Просвета - 1928" Анжела Белдева:

"Мъжките ни хора най-много впечатляват и журито, и публиката. Много са атрактивни, играят се само от мъжете, неповторими са. Имаме и много хубави хора, които се играят само от жените, имаме и смесени. Това са хора, които не се играят на друго място."

Националната листа на нематериалното културно наследство се допълва веднъж на две години. През 2018-а предстои да бъдат вписани и други танцьори, музиканти и занаятчии, които с труда си продължават да опазват българската културна идентичност.