Изселването на видинските евреи към Израел

Преди 70 години на политическата карта на света се появява държавата Израел - резултат от резолюция на ООН, която признава обособяването на Израел като отделна държава. На 14 май 1948 г. в музея на Тел Авив на бул. „Ротшилд” се провежда церемонията, която официално слага началото на държавата. Давид  Бен Гурион става първият премиер на новата държава, а Хаим Вайцман – първият президент. 

Ще зададете въпроса, какво общо има това със Северозападна България? След признаването на Израел десетки еврейски семейства от Видин започват изселват в новосъздадената държава през 1948 и 1949 година. Изселнически настроения сред видинското еврейство съществуват и преди 1948 година. В края на ХІХ и през първата половина на ХХ в. видинската еврейска общност е една от най-многобройните и добре организирани в България. 

"Първото след Освобождението преброяване на населението дава сведения, че във Видин живеят 1301 евреи, през 1910 г. те вече са 1727. Те имат свои представители във Видинския градски общински съвет, а равинът е канен при обсъждането на важните за града въпроси, на тържествените закуски по повод национални празници и посещения на високопоставени особи", разказа за Радио Видин Мария Новакова от Държавен Архив- Видин и допълни, че в края на 40-те години със създаване на независимата държава Израел етническата карта на Видин рязко и необратимо се променя:

"Всъщност изселнически настроения сред видинското еврейство съществуват и преди 1948 г., но те в никакъв случай не са масови и доминиращи. Още през 1906 г . във Видин е създадено дружество “Херцел”, което разпространява ционистката идея за създаване на независима еврейска държава в Палестина, през 20-те и 30-те години на века в града работят и други ционистки организации, събират се средства за еврейските фондове, подпомагащи желаещите да емигрират".

След септември 1944 г. емиграцията на български евреи минава на следващ етап, характеризиращ се с активност и целенасоченост.

"През октомври с.г. на конференция на Единната ционистка организация в България се взема решение за възстановяване на местните комитети и започване работа с желаещите да се изселят. Във Видин ционистките структури имат 70 члена, а техните представители Моско Аладжемов, Фреда Акива, Ребека Коен, Вито Сабитай, влизат в ръководството на местната еврейска община и оказват влияние на решенията й. Изселническата идея, която е възприета и на правителствено ниво, постепенно прониква сред видинската еврейска общност. През ноември и декември 1944 г. са подадени заявления за изселване на няколко десетки видински евреи", съобщава за запазената в архивите информация Мария Новакова.

На 14 май 1948 г. се обявява създаването на независимата държава Израел. Този международен акт поставя началото на подготовката за масово изселване сред видинските евреи.

"В архива се съхраняват документални следи от отпътуването за Израел на група от 40 човека, насрочено за 5 февр. 1949 г. и още една значително по-голяма група, която заминава по-късно. Видинската еврейска община се обръща към Околийското комисарство по продоволствието с искания за отпускане на шперплат и гвоздеи, с които заминаващите да подсилят багажа си", описа първите отпътувания на видинските евреи към Израел Мария Новакова.

Гостуването на Мария Новакова в "Памет нашенска" даде и отговор на друг въпрос: колко евреи остават във Видин след масовото изселване през 1948 и 1949 година.

"По документи на Централната консистория на евреите в България, съхранени в Централен държавен архив, след масовото изселване през 1948 и 1949 г. във Видин остават 265 евреи, като техният брой намалява през следващите години, за да достигне до 154 през 1956 година".

Нека не забравяме, че нашият град Видин показва голяма ангажираност за спасение на българските евреи. През 1940 г. заместник-председателят на Св. Синод, Видинския митрополит Неофит, написва изложение срещу Закона за защита на нацията. През 1943 г., когато започва подготовката за депортация, Неофит и духовниците от Синода отново пишат протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов и до цар Борис III. В него те настояват българското правителство да прояви човечност към еврейското население. Отделно от това група видинчани, начело с адвокатите Кръстьо Ножаров, Иван Чонос и Вълчо Даскалов публично се обявяват против ЗЗН и призовават за защита на евреите. 

"А във видинските евреи в Израел паметта за родния град се оказва трайна", А във видинските евреи в Израел паметта за родния град се оказва трайна", завърши описанието си Мария Новакова.

"През 1998 г., петдесет години след събитията, довели до напускането му, те с доброволни помощи изработват паметна плоча, поставена в центъра на града, в градинката пред Стамбол капия. Ще цитирам само част от благодарствения надпис “Ние никога не ще забравим. … Отношението на видинското гражданство към евреите е било подчертано гостоприемно, толерантно и човечно. … С вечна признателност и обич към съгражданите ни от Видин и към целия български народ за човешкия им подвиг.”