Георги Иванов: Търся винаги по-доброто, а не как да е

Роден е през 1951 година в село Жегларци, Добричко. Семейството му, което е от бреговския край, е изселено в Източна  България, понеже бащата на Георги е емигрирал в Америка. Белязан е като син на изменник на Родината и носи всички последствия от този факт през целия си живот. Не са пощадени и детските му години.

"Детството ми е повече от тъжно. Баща ми емигрира в Америка и ни се наложи да минем през изселнически режим. Не съм единствен така. Много семейства са изселвани, да не говоря за още по-крути неща – има избити хора. Това е жестоко, тъжно минало. Живеехме в оскъдица и беднотия."

Завършва втора гимназия "Лиляна Димитрова" във Видин. Приет е химия в два университета - в Софийския и Пловдивския. Предпочита Пловдив, защото иска да е по-далеч, да му се изгубят следите.

"Аз бях заклет природник и сега съм такъв. Не пожелах да уча чиста математика. Но иначе историята никога не съм я оставял на заден план. Тя е за миналото. Не е нужно да бъде човек политик или общественик като нашия първи демократичен президент Жельо Желев, за да каже, че не можем да мислим за бъдещето, ако преди това не сме прочели миналото. Трябва да познаваме историята, особено националната."

Отличен студент е и става димитровски стипендиант, печели аспирантура, но това, че в биографията е отбелязано, че е "син на изменник на родината" е пречка да осъществи тази своя мечта. 

"Съдбата ми така се завъртя, тя не тръгна по сценарий, който аз съм желал. Моят професор и ръководител ме тупна по рамото и каза: "Това е истината, много малко хора са с устроено битие. Уви, ти не си от тях." Науката ми е била по-скъпо от всичко, но аз не можах да се посветя на нея, възпряха ме. Това не мога да простя никога на господата, никога! Четири години не бях на себе си. Баба и дядо не спираха да ми натякват: "Ти си белязан! Аз не съм могъл да приказвам и ти не можеш да приказваш!“ Аз се бунтувах още тогава..."

През 1980 година се връща във Видинско и започва работа като учител по математика в Косово. После продължава да работи в строителството десет години. Преподава  като външен лектор в Английската  гимназия, след което е поканен от Георги Иванчев за учител по химия в Математическата гимназия и така вече 26 години. Не променя професията, защото  по неговите разбирания е поел отговорност и защото е човек на дълга. Интересува се от природни науки, това учи и преподава цял живот, но на сърце му е историята.

Георги Иванов е свидетел на демократичните промени и с тъга споделя днес за тях:

"Има много лошо свършени неща. Не се ли мине от стъпка по стъпка и то добри стъпки, целият модел е погрешен и резултатите няма как да са добри. Ние нямаме, в интерес на истината, добри резултати от този преход, който не се наемам да твърдя, че е свършил. Това е истината. Историята трябва да ни направи предпазливи. Това е изключително важно качество. Аз правя една тънка разлика между предпазливост и неувереност. Предпазливост значи позиция, която  се заема след обмисляне, а неувереността – силата да се вземе позиция я няма у този, който трябва да я вземе. Морална сила. За съжаление, в този наш преход доминираха неуверените, непредпазливите, изхвърлящите се в изказ, в действие. Но такива бяха тези, които ни водеха. По една или друга причина тези, които са били по-добри от лидерите, които се наложиха, които застанаха на гребена на вълната по чисто користни причини, не го направиха това. Какви съображения са имали – може би отвращение и погнуса към това драпане към гребена на вълната. Това го има навсякъде, включително и при нас. Тук,  във Видин, преди още да се създаде СДС, възстановихме "БЗНС- Никола Петков", най-голямата опозиционна партия в следосвобожденска България. Дойде време да създадем СДС. Събрахме се в един ОФ клуб на ул. "Широка". Предложенията кои да бъдат много добре си спомням кой кого предложи в една такава суматоха и кой се изкачи, т.е. почувствах и аз омерзение в даден момент и съм убеден, че и много други като мен същото нещо са го почувствали. И поради тази причина аз не пожелах да се възползвам. Аз имах минало за това да се възползвам, но не пожелах, защото останах омерзен. По-въодушевяващо е, че имаме наши ученици, които  биха се захванали с педагогика. Даже те са много добри и биха се занимавали с нещо по-престижно, защото не е тайна, че учителската професия не е от най-престижните. Просто е учудващо защо не избират медицина, инженерство, компютърни науки. Няма как това да не ме въодушеви, защото  много или малко милея за тази страна. Никакви телени заграждения не могат ме спрат, но не съм пожелал да го направя. Ако бях по-млад, бих си пожелал да обходя, но не и да пусна котва някъде другаде. Тука. Котвата е тука."

За учителстването си днешният събеседник споделя, че все по-трудно успява да събуди интереса в учениците към неговия предмет – химията, което си има обяснение:

"С навлизането на интернет учениците спряха да мислят. Както аз казвам на шега – мишката няма да изяде книжката. Книжката ще затрупа мишката. Книгата тежи с написаното в нея, което няма изменения. По време на социализма се учеше сериозно. Сега имаме остра нужда от инженерни кадри. Има ученици, които кандидатстват с химия, не са много и те са отличници. Предпазлив съм в изказа си към тях, карам им се, но без да нагрубявам. И най-непокорните – спират, защото си успял да събудиш човешкото в тях. Успял съм да ги убедя, че природните науки и дисциплини в училище могат да се изучават единствено с максимална концентрация. Има разлика между събуждане на интерес преди 20 години и сега. Тогава нямаше интернет. Тогава- само книги. Но лошото и пагубното е това, че не спазват препоръката, която давам – сравняване на книжен носител с електронен. Моето мото е – ако искам нещо да направя за себе си, ако друг може да го направи по-добре, да го направи другият. Защото търся винаги по-доброто, а не как да е. Не може как да е! Трябва да е!"

Любимата му сентенция: "Можем точно толкова, колкото знаем", т.е., за да можем, трябва първо да знаем.

От 20 години Георги Иванов води ученици на олимпиади по химия. Не се е надявал на награда, но я получава– отличен е с плакет от Министерството на образованието и науката за значим принос на утвърждаване на олимпиадата по химия, а поводът е 50-та юбилейна олимпиада по химия и опазване на околната среда.

"Не съм имал нагласата за такова нещо. Работел съм много, не съм жалел сили, придържайки се към този перфекционизъм, който съм го търсил. Нагласата ми е била такава, че мога и да не се гордея, защото има други по-добри от мен. Ти трябва да имаш сили да видиш и по-добрия от тебе и да видиш и по-зле от теб. Лошото е, ако видиш само тези, които са по-зле и се смяташ за по-по-най. Значи нищо не си разбрал. Смятал съм, че времето ми не е още дошло, пък даже и дори, че мога да изляза от системата без изобщо да дойде. Имал съм и такава нагласа."

Отличен е и с награда на фондация „Свети Свети Кирил и Методий“ съвместно със Съюза на учените в България, която му е много скъпа. Защото науката за него си остава неосъществената мечта. Тя му е на сърце.

Много трудности е преодолял, много болести са го връхлитали, много удари му нанася животът, научил се е да бъде предпазлив и внимателен, да бъде наблюдателен и да чете между редовете. Затова смята, че в оставащото време от живота си би могъл да оформи мислите си и преживяното в книга.

Какво е за него Видин?

"Видин за мен е силна история, неподвластна на времето. Няма кой да ни отмъкне миналото ни и да го премести другаде. Това е история, която ни храни и от която се възгордявам. Настоящето е пълна скръб и трагедия. Българин съм и българин си оставам. Останал съм тук и никога не съм мислил някъде другаде да се преселя, освен в отвъдното. Обичам страната си и съм готов всичко да направя за нея дори и на тези години. Много пъти е имало такива демографски процеси, като сега. Градът много пъти е издигал снага. Става следосвобожденското чудо. Този интернационален град намира пулса си за живот сам. И с него върви в десетилетията на времето. Аз все още черпя от миналото на този град. То тежи, силно тежи. Не може да се посочи нито една причина, че това е градът на упадъка."

Прави и своята равносметка за изминалите години:

"Отивам си, защото се уморих. Но винаги има още какво да се прави. И това трябва да бъде мото на всеки един от нас. Просто животът не ни стига да направим всичко, което сме замислили. Най-важното е всеки един от нас да премине в отвъдното с чувството за изпълнен дълг. Било в професия, било в общество."

Повече чуйте в звуковия файл.