"Eто, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо"

Евангелски текст:

"А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато и болест да бе налегнат". /Йоан 5:2-4/

"Както лежащите в тази къпалня винаги били съсредоточени върху своето страдание и с напрегнато внимание очаквали раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да бъдем съсредоточени върху това какво се случва в нашата душа, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата в къпалнята, ще усетим тихия глас на ангела хранител, предлагащ ни изцеление в покаяние и сълзи.

Само непрестанно бодърстващите над своето сърце няма да пропуснат момента на Божието милосърдие и ще получат изцеление, както хората, които първи влизали във водата, когато я раздвижвал ангелът.

Защото онези, които закъсняват, чиито очи са отежнели, чиито сърца са затворени, които или съвсем не искат да видят милостта Божия, или виждат трудно, виждат късно ─ те закъсняват и остават неизцелени, както оставали неизцелени онези, които не успявали първи да влязат в къпалнята след слизането на ангела Господен.

Виждате, че в това евангелско повествование е показан образ на случващото се в нашия свят, образ на това как се дава милостта Божия, дадено е наставление за това как трябва да бързаме, с всички сили да бързаме да се възползваме от Божията милост, а тя е открита за всички, които я търсят, които я ценят, които се стремят да се докоснат до нея.

Дверите на милосърдието са отворени пред всички, които ще се разтреперят от тежестта на своите грехове, и свеждайки глава, биейки се в гърдите, ще принесат покаяние пред Господа.

И мнозина от вас са се покаяли през неотдавна отминалия Велик пост. Но мога ли да бъда спокоен за всички покаяли се, уверен, че те ще се възползват в пълнота от този велик дар на опрощаване на греховете, който са получили в тайнството Покаяние и в тайнството Причастие?

Не, не мога и съм длъжен да им припомня думите на великия учител на Църквата св. Йоан Златоуст, изричащ: "Не е достоен за прошка онзи, който след причастието съгрешава отново, не е достоен за здраве онзи, който след изцелението сам си причинява рани отново, не е достоен за очистване онзи, който след очистването отново осквернява себе си".

Длъжен съм да припомня и още по-решителните и тежки думи на апостол Петър: "Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и: „изкъпаната свиня – в тинната кал". /2 Петр. 2:20-22/

Затова, нека да пазим в сърцето си думите на Господа Иисуса Христа, казани от Него на изцеления разслабен: "… недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо".|

Св. Лука Войно - Ясенецки

В рубриката "Съвременна Библия" - с цялото си величие, богатство и разкош, библейският цар Соломон признава суетата на своя живот. "Суета" е тежка дума. Означава празнота, безсмислие, безпосочност. Ако един пълноценен живот, като този на Соломон е определен за суетен, то какво остава за нашия живот на материално обсебени хора от 21 в.? "За да имаме пълен хладилник ни трябват пари!" – казваме днес. Пълни хладилници и празни души - това е нашето време. За да нямаме празен живот ни трябва Исус. В Новия Завет откриваме 120 човека, застанали в молитва, очакващи обещания Свят Дух и новородената Църква. Техният живот е бил далеч от богатството, величието и славата на Соломон. Но техният живот не е бил суетен. Доказателство за това виждаме и днес. Какво е останало след Соломон? Прах и пепел. Какво е останало след онези 120 христови ученика? Ние, всички, които вярваме, че Исус е Христос - Църквата! Богатствата, славата и величието не пълнят празните човешки души. Исус го прави!