Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Блажев: "За мен книгите са страст, въздух, всичко!"

Снимка: Радио ВИДИН

В нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота пишем с широкия размах и свободата на младостта. Гост в "Калейдоскоп" е Христо Блажев, роден и израснал  във Видин. Възпитаник на видинската природоматематическа гимназия „Екзарх Антим I“. Поводът  за идването му във Видин е поканата за гостуване във  „Видински особи“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“, едно начинание, което дава среща на видинските ученици с успели млади хора, тръгнали от нашия град. 


Христо изключително много обича книгите и съвсем естествено те от негово хоби се превръщат в негова професия. Сега работи като заместник главен редактор на най-голямото българско издателство, създател на най-големия блог за книги у нас - "Книголандия", както и на най-шумната и луда група за четене във фейсбук - "Какво четеш...".  За да се случи всичко това, работи дълго време като барман, има два неуспешни опита за частен бизнес, след което продължава във вестник, а после в едно добро книгоиздателство.


Определя себе си като „книгофреник“, защото за него „книгите са водещи, те правят всичко, за да бъда себе си.“ И добавя:


"Наистина всичко, което правя е много свързано със самото четене, с книгите, с тази общност, която я има. И всеки мой ден е свързан с тези неща – с книгите, независимо какво се случва. Винаги книгите са водещи, те правят всичко, което е нужно, за да бъда себе си."


Прекарва детските си години на село, което за онези времена е напълно нормално. 


„Работел съм на полето, копал съм царевица, рано сутрин ставаш, тръгваш с една каруца да събираш съчки. ... Това са дяволски ценни спомени за мен, защото работата си е работа и не бива по никой начин да губиш връзка с онова Аз, което не беше много доволно от тези неща, няма как да лъжа, че това ме е правило радостен. Беше гадно, но когато имаш чувството за някаква мяра, ти можеш да качваш и да правиш хубави неща.“


Най-щурите му години са в ПМГ „Екзарх Антим I“.


"Най-ценните ми спомени са тези, когато спечелим някой важен мач. Това са малките неща. Всички можем да се дуем какво сме правили, накъде сме тръгнали, какви кариери имаме, но онази чиста емоция, която имаш къмто онзи момент – това се помни винаги и топли. Това е истината, това не са общите приказки, които всички можем да сипем.“


Днес живее и работи в столицата.


„Винаги се радвам, като се махна от София. Тя е хубав град да си правиш своите неща, но мисля, че всички правим нужното, за да я напускаме колкото се може по- често. Тя не е дом в този смисъл, в който всички влагаме.“


Още на 25 години знае с какво иска да се занимава.


„Още в мига, в който влязох в самия бранш, книжния, и започнах да се уча, схванах колко много дяволски смисъл има. Може би моето поколение ще бъдем последните, които влагат толкова много емоция в самите книги, в самото четене."


По време на следването си в Софийския университет работи много, трупа знания, научава се да комуникира с много и различни хора. Придобива опитност и се научава на много неща като това „че моят говор не е голямата драма – това е положението и трябва да се справяш през него. Хубави години бяха наистина, научих много. Не че си вадя хляба пряко от това, но получих знания, които ми помагат да правя книги, които обикновено не се правят.


Сблъсъкът между вестника и самата книга, като вещи, ми показа кое ми е по-ценно. Статията се чете и се забравя, докато книгата е винаги с теб и винаги можеш да се връщаш към нея, когато пожелаеш.


В живота му се появява много важна книга за него, която оформя мирогледа му и в която вярва много силно. Това е книгата на Бен Голдейкър „Псевдонауката“, която показва в какви глупости и измислици вярват хората. 


„Науката е за това да елиминира нашия уклон да вярваме в това, което харесваме, в това, което ни се иска да бъде истина. Кошмарното е, че тези лесни лъжи са много вкусни лъжи, хората просто обичаме тези неща, мозъкът ни се храни с тях."


Пътувайки към Видин в автобуса, който е пълен, се оказва, че само двама души четат, останалите просто си седят, спят или гледат в смартфоните. 


"Това е много тъжно. Ок, нямаш време, но като имаш път и просто да седиш ей така и да не правиш нищо, това ме стряска. Скуката за мен, като понятие, е абсолютно непонятна.“


А за това какво е за него работата Христо посочва:


Работя почти през цялото време. Като работя е много широко понятие, много рядко работата ми в този смисъл включва четене, чистото четене. Има огромно количество преговори  със страшно много хора, дали преговаряш за права на бъдещи книги, дали разговаряш с някой преводач, някой коректор, особено с някой, който прави корица. Прекарвам буквално часове, пишейки мейли. Страхотна работа е, най-хубавата работа. В моята работа не можеш да правиш винаги това, което искаш, просто се налага да чуваш хората какво искат.


Вярвам, че трябва да се влагат усилия в целия процес – от селекцията през правенето на книгата, през корицата до разшумяването на тази книга, което смея да кажа правим много добре. В това ми е силата.“


Години наред се бори да откупи правата на една от ценните книги според него. Книгата е „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс, велик хуманист и атеист. Според Христо много важна книга на нашето време – честно се обяснява защо вярата в наше време е нещо безумно.


„Атеизмът няма шанс в нашето време, защото на хората им е гадно. Вярват,че има смисъл от тяхното гадно, ами няма. Гадно е по принцип. Моите убеждения ме карат аз самия да го пълня със смисъл и го намирам за адски важно. Наясно съм, че с тази книга няма да правим пари, тази книга е от тези важните, които могат да променят живота на десет души, които овреме ще поемат в една смислена посока и тези хора могат да направят чудеса, с които да ни променят живота. Това  ме кара да вярвам в смисъла на моята работа, защото книгите променят“- категоричен е Христо Блажев.


"Не приемайте нищо на чиста вяра, наистина търсете фактите зад красивите лъжи. Когато нещо е лесно, обикновено не е вярно", е пожеланието на книгоиздателя Христо Блажев към слушателите на Радио ВИДИН.

  

Целия разговор може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40