"Само по оперативната програма "Региони в растеж" са предвидени над 614 млн. лева по 191 договора за проекти в изостаналите региони на страната, попадащи в обхвата на Целенасочената инвестиционна програма. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и привличане на инвестиции в тези региони. Програмата е добра основа за политики и насочване на публичен ресурс към изоставащите райони. Голяма част от проектите в програмата се финансират през други инструменти. Знам какво ще кажете- че работим на парче, но все пак и това е нещо", отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От думите му стана ясно, че в правителството има противници на реализирането на програмата.
"Какво пречеше да се изпълнява програмата и всичко, което се случва в момента в Северозапада, да минава под егидата на тази програма? Какъв беше проблемът тази цялостна програма, която е предвидила всички комплексни мерки, с цел в крайна сметка да има някакво икономическо възстановяване на тези слаборазвити региони, да бъде изпълнявана комплексно? Сега се взимат някакви откъслечни мерки, които надали ще доведат до трайно решение. Просто няма политическа воля. Няма и желание да се реализират програми, които да са дългосрочни, ние гледаме хоризонта пред носа си. Без стратегическо планиране няма да се получи нищо трайно в регионите. Това беше първата програма, която дава хоризонт от 15 години за реализиране на определи секторни политики в тези региони. Виждате, че в момента не е въпросът до парите- днес се намират 50 млн. за нещо, утре 150 млн. за друго, след това се намират 1 млрд за еди-какво си... Северозападът и другите райони са неизчерпаеми като възможности, а не състояние. Състоянието е ясно- най-бедни и пр. Дрън-дрън, това го слушаме вече 15 години. Трябва да се търси ефектът от всичко, което се прави, защото иначе е просто едно усвояване, а не развитие на регионите...", коментира Иван Аспарухов, радетел за приемането на Програмата, бивш заместник-министър на регионалното развитие и кмет на община Мездра.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
Предимно облачно
Дъжд
Превалявания
Облачно
Сняг
Дъжд / Сняг
Облачно