Мирослав Джоканов: Животът е смислен, ако оставиш следа

Миро се определя като човек, който е изключително упорит и фокусиран върху целите, които си е поставил. Син е на Олег Джоканов и Рахиля Чегебаева и е третото дете в семейството. Роден е  на 8 декември 1987 година в Узбекистан. Детството му минава във видинския квартал "Илюшин". Учи в ОУ "Любен Каравелов", после в ПМГ "Екзарх Антим Първи". През 2006 година е приет в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, специалност "Софтуерно инженерство". По-късно придобива магистърска степен по "Управление на ИТ услуги“. През 2011 г. печели стипендия за бизнес - обучение "Предприемачество и иновации" в САЩ. Връщайки се в България, прави два неуспешни опита за собствен бизнес. Това не го разочарова, напротив, вече си е научил урока, а той е, че провалът е неминуем път към успеха.

Третият му опит се оказва повече от сполучлив.

"След 10- годишна ай ти кариера аз реших да напусна корпорацията, където изливаха тонове, куфари пари върху мен, обаче там не се чувствах щастлив. Реших, че искам да правя нещо свое, макар да не е толкова финансово възнаградено и така направих малка ай ти софтуерна компания", разказва Мирослав Джоканов.

В неговата компания в момента работят 11 души и разработват училищен софтуер. Само за една година програмата се ползва вече от  500 от общо 2400 училища в страната. Идеята за тази разработка е много прозаична. На първо място Мирослав Джоканов и неговият съдружник Любо са учителски деца и са запознати добре с ежедневните проблеми в българското училище. От друга страна и двамата са софтуерни специалисти и смятат, че могат да решат част от проблемите на българското училище чрез разработване на софтуер. Но начинанието им има и идеална цел:

"Ние вярваме, че най-важното нещо за едно общество е образованието. Защото хората, които движат това общество и тази държава напред, са човешкият ресурс, който трябва да бъде развиван. За мен е изключително благородно това, когато човек под някаква форма се опитва да помага на образованието. Мен лично ме прави изключително щастлив аз да работя в тази сфера. Но тук има много бюрокрация. И това ни надъхва още повече – да изчистим тази бюрокрация и да остане само един софтуер, в който нещата да се случват интуитивно и всички родители, учители, деца, директори, всички да работят в една платформа по много лесен и интуитивен начин. Така ангажираността на родителите се увеличава многократно. От месец септември 2018 година тези училища, които ползват нашия софтуер няма да ползват хартиени дневници и бележници. Те остават в историята. Смятам, че това ще е толкова успешен пример, че ще бъде последван от останалите училища в страната“ – надява се Мирослав Джоканов.

Следващата цел, към която се устремяват българските специалисти, е румънската образователна система.

"Следващият пазар, който ще дигитализираме е румънският. Тъй като той е сходен на българския. Ако успеем да направим това и на целия Балкански полуостров, ще можем да се похвалим, че видинчанин е дигитализирал и Македония, и Албания, и Румъния, и Гърция, и Турция" – казва младият мъж и добавя: 

"Да правиш бизнес е много трудно, това за мен е върхова форма на поемане на отговорност. Защото, когато си служител в една фирма, винаги можеш да кажеш- шефът е виновен, обаче, когато имаш собствен бизнес, няма на кого да прехвърлиш отговорността."

Мирослав Джоканов членува от 2011 година в "Асоциацията на българските лидери и предприемачи". За него тази асоциация е диамант в българското общество:

"Защото всичките над 250 души твърдят, че ако не е имало тая асоциация, като някакво мини общество, в което да се събираме, да си говорим, да си изливаме душата, да си даваме съвети, да си помагаме, то голяма част от нас, най-вероятно нямаше да останат в България. Просто реалността сигурно щеше да ни смаже. Ние сме си създали един малък остров на нормалност от наша гледна точка. Ние много си помагаме и си служим един на друг като пример. И за мен това е много ценно", добавя Мирослав Джоканов.

За слушателите на Радио ВИДИН Миро представи своите мисли и изводи за  живота.

За свободата

"Човек се чувства свободен тогава, когато изцяло поеме отговорността на своите плещи. Защото ти тогава, автоматично в този момент, вече не зависиш от другиго. Каквото и да се случи, ти приемаш, че ти си отговорен и сам ковеш своята съдба. Както е казал Нелсън Мандела, който е бил 27 години в затвора и е повтарял това на своите съкилийници: "Аз съм владетел на моята съдба, аз съм капитан на своята душа." Това е моето кредо."

За семейството

"Семейството за мен е начин да оставиш нещо на този свят, а от друга страна е опора, пристан, на който отиваш да си починеш, да презаредиш и да поплачеш на рамото но партньора си."

За България

"Оптимистично съм настроен за бъдещето на България. Нещо, което ми тежи и бих искал да направя в дългосрочен план, е да помогна на видинския край, защото аз си обичам видинския край, харесвам си го. Ще се радвам да оставя своя следа във Видин."

Най-голямото богатство

"Най-добрата инвестиция  е инвестицията в себе си. Да се развиваш като умения, като качества, като опит, като светоглед."

Целият запис може да чуете в звуковия файл.